Светлина в пукнатините [bg]

— Боя се, че той направо дерайлира — рече детективът.

Мирна се изсмя:

— Вярно е. Сега като се замисля, тя не спираше да ръси намеци. В продължение на една година ме засипваше. Каза, че имала четири сестри. Но не ми хрумна, че може да са на същата възраст. Каза също, че родителите й били обсебени от брат Андре, но на нея и на сестрите й им било забранено да говорят за него. Щели да си навлекат неприятности. Каза, че хората непрекъснато се интересували от живота им. Но аз си помислих, че просто са имали досадни съседи, които са си врели носа навсякъде, или че самата тя е параноичка. Никога не ми е минавало през ума, че като е казвала "хората", е имала предвид цяла Северна Америка, включително и репортажните киноленти. И не е преувеличавала. Вероятно съм я изкарвала извън търпение. Срам ме е да си призная, че може би никога нямаше да загрея, ако в крайна сметка не ми го беше казала направо.

— Иска ми се да бях присъствал на този разговор.

— Никога няма да го забравя, това поне е сигурно. Мислех си, че отново ще обсъждаме проблема й с близостта. Седях си аз с химикал в ръка и тетрадка в скута — Мирна изигра ситуацията, като застана в същата поза — и тогава тя каза: "Фамилията на майка ми беше Пино. Фамилията на баща ми — Уеле. Изидор Уеле". Гледаше ме така, сякаш това трябваше да ми говори нещо. Смешното е, че ми говореше. Мярна ми се някакъв бегъл спомен. А когато не реагирах, тя продължи: "Представям се като Констанс Пино. Вече самата аз възприемам себе си като Пино, но повечето хора ме познават под името Констанс Уеле. С четирите ми сестри сме родени в един ден". Срам ме е да го кажа, но дори след тези думи минаха няколко секунди, докато проумея истината.

— Съмнявам се, че и аз щях да повярвам — призна Гамаш.

Мирна клатеше глава, като че ли все още не можеше да приеме фактите.

— Петзначките Уеле бяха почти художествена измислица. Със сигурност бяха митични. Сякаш жената, която познавах под името Констанс Пино, току-що бе обявила, че е гръцка богиня. Самата Хера от плът и кръв. Или еднорог.

— Сторило ви се е невероятно?

— Стори ми се невъзможно, дори налудничаво. Но тя беше толкова спокойна, толкова невъзмутима. Изглеждаше почти облекчена след признанието си. Трудно можеше да се намери по-трезв човек. Според мен забелязваше как се мъча да й повярвам и си мисля, че й беше забавно.

— И тя ли страдаше от депресия? Затова ли идваше на терапия при вас?

Мирна поклати глава:

— Не. Имала е моменти, когато е изпадала в депресивни състояния, но всички минаваме през това.

— Тогава защо посещаваше кабинета ви?

— Отне ни доста време да разберем — призна някогашната психоложка.

— Звучи така, сякаш самата Констанс не е знаела причината.

— Не я знаеше. Дойде при мен, защото се чувстваше нещастна. Искаше да й помогна да разбере какво не е наред. Каза, че се чувствала като човек, който внезапно е осъзнал, че е далтонист, а всички останали живеят в много по-пъстър свят.