За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Когато отбранителната сила на държавата е по-слаба от нападателната
Сир Куси казал на Карл V, че «англичаните не са така слаби и така лесни за побеждаване, както когато са в страната си». Същото се е говорело и за римляните; същото и за картагенците; същото ще се случи и с всяка държава, която изпрати в далечни страни войска, за да обедини чрез дисциплина и военна власт хората, които в страната си са разединени от политически и граждански интереси. Държава, която е отслабена от своя постоянна болест, отслабва още повече от лекарството против тази болест.
Максимата на сир Куси е изключение от общото правило, което забранява да се предприемат далечни войни. Но това изключение отлично потвърждава правилото, тъй като то се прилага само към тези, които сами го нарушават.
Глава IX
За относителната сила на държавите
Всяко величество, всяка сила, всяко могъщество е относително. Трябва много да се внимава в това, стремейки се към издигане на действителното величие, да намали относителното.
Към средата на царуването на Людовик XIV Франция се е намирала на върха на своето относително величие. Германия не е имала още онези велики монарси, които са се появили след това. Италия се е намирала в същото положение. Шотландия и Англия още не са били обединени в една монархия; Арагон и Кастилия — също; те са представлявали части, отделени от Испания, самите те слаби и отслабващи Испания. Москва е била толкова известна в Европа, колкото и Крим.
Глава X
За слабостта
на съседните държави
Когато имаш в съседство държава, намираща се в упадък, в никакъв случай не трябва да ускоряваш нейната разруха, тъй като тогава ти се намираш в най-щастливото от всички възможни положения; за един господар няма нищо по-изгодно от това да бъде съсед на друг господар, който вместо него получава всички удари и оскърбления на съдбата. И рядко се случва при завоюването на такава държава реалната сила на завоевателя да се увеличи толкова, колкото се намалява неговата относителна сила.
КНИГА ДЕСЕТА
ЗА ЗАКОНИТЕ В ТЕХНИТЕ ОТНОШЕНИЯ СПРЯМО НАПАДАТЕЛНАТА СИЛА
Глава
I
За нападателната сила
Нападателната сила се регулира чрез международното право, което е политическият закон на нациите, разглеждани в отношенията им една спрямо друга.
Глава I
I
За войната
Животът на държавите е както животът на хората. Хората имат право да убиват в случай на естествена самоотбрана; държавите имат право да водят война, за да запазят съществуването си.
В случай на естествена самоотбрана аз имам право да убивам, защото моят живот принадлежи на мен самия, така както животът на този, който ме напада, принадлежи на него; по същия начин държавата води война, защото нейната самозащита е точно такава, каквато е всяка друга самозащита.
Правото на естествена самозащита между гражданите не включва в себе си необходимостта от нападение. Вместо да нападат, хората се обръщат към съда. Впрочем те могат да упражняват това право на самозащита в особени моменти, когато биха загинали, ако чакаха помощта на законите. Но в обществото законът за естествената самозащита влече понякога след себе си и необходимостта от нападение, например когато един народ види, че по-продължителният мир дава възможност на другата държава да го унищожи и че в дадения момент нападението е единственото средство да се избегне това унищожение.
Оттук следва, че малките общества по-често, отколкото големите, имат право да прибягват до война, защото те по-често имат случаи да се опасяват от унищожение.
Следователно правото на война произтича от необходимостта и от строгата справедливост. Ако хората, които направляват съвестта на господаря или са негови съветници, превишат правата си, всичко е загубено; когато за основа се вземат произволните принципи на славата, приличието и ползата, потоци кръв ще залеят земята.
Нека преди всичко не ни говорят за славата на господаря; неговата слава е неговата гордост; но това е страст, а не законно право.
Истина е, че престижът на неговото могъщество може да увеличи силите на държавата; но престижът на неговата справедливост също може да ги увеличи.
Глава
III
За правото на завоевание
От правото на война произтича правото на завоевание; то е негово следствие; следователно то следва неговия дух.
Когато един народ бъде завоюван, правото на завоевателя над него се определя от четири вида закони: закон на природата, по силата на който всяко същество се стреми към запазване на своя вид; закон на естествения разум, който изисква да постъпваме с другите така, както бихме искали да постъпват с нас; закон за образуване на политически общности, продължителността на чието съществуване природата не би ограничила; и най-сетне закон, който произтича от самата същност на нещата. Завоеванието е придобиване; но духът на това придобиване носи със себе си духа на съхранението и ползуването, а не духа на разрушението.