Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Беше три часа, когато Матю пристигна с доктора, защото му се наложи да отиде за него чак в Спенсъров дол. Обаче нуждата от незабавна помощ беше отминала. Мини Мей беше много по-добре и спокойно спеше.
— Много малко оставаше да се отчая и да се откажа — обясни Анн. — Състоянието й се влошаваше все повече и повече, докато накрая стана по-зле, отколкото са били някога близнаците на Хамонд, дори и последната двойка. Аз наистина помислих, че ще се задави до смърт. Дадох й последната капка от „ипекака“ в това шише и когато сипах последната доза в устата й, казах на себе си — не на Дайана, нито на младата Мери Джоу, защото не исках да ги разтревожа повече, отколкото вече се бяха разтревожили, но трябваше да го кажа на себе си само за да облекча мислите си: „Това е последната останала надежда и ме е страх, че е напразна“. Но след около три минути тя изкашля храчката и веднага започна да се подобрява. Можете само да си представите облекчението ми, докторе, защото не мога да го изразя с думи. Вие знаете, че има неща, които не може да се изразят с думи.
— Да, зная — кимна докторът. Той гледаше Ани така, сякаш мислеше някои неща за нея, които не можеше да се изразят с думи. После обаче ги изрази пред госпожа и господин Бари.
— Това малко червенокосо момиче, което са прибрали сестрата и братът, е от умно по-умно. Казвам ви, че тя спаси живота на бебето, защото щеше да е вече твърде късно, когато дойдох тук. Изглежда тя има дарбата и присъствие на духа, удивителни за дете на нейната възраст. Никога не съм виждал очи като нейните, когато ми обясняваше този случай.
Анн се беше върнала у дома в тази чудна, облечена с бял скреж, зимна сутрин с възпалени очи от безсънието, но без да спре да говори на Матю, докато двамата прекосяваха дългото бяло поле и вървяха под бляскавия приказен свод на кленовете по Пътеката на влюбените.
— О, Матю, не е ли чудесно това утро? Светът изглежда като нещо, което Господ е създал с въображението си за свое собствено удоволствие, нали? Тези дървета изглеждат така, сякаш бих могла да ги духна, ей тъй — пуфф! Толкова много се радвам, че живея в свят, в който има бял скреж, а ти? И толкова се радвам в края на краищата, че госпожа Хамонд бе имала три пъти близначета. Ако не ги беше имала, аз можеше да не зная какво да правя с Мини Мей. Истински съжалявам, че ме е хващало яд на госпожа Хамонд, като раждаше близнаци. Но, о, Матю, така ми се спи. Не мога да отида на училище. Просто зная, че не ще мога да държа очите си отворени и ще бъда толкова глупава. Но не искам да остана у дома, защото Гил… някой от другите ще излезе начело в класа, а е тъй трудно да изпревариш пак… макар, разбира се, колкото е по-трудно, толкова по-голямо ще е удоволствието, когато го направиш наистина, нали?
— Ами, аз мисля, че ти все пак ще успееш — каза Матю, загледан в пребледнялото личице на Анн и тъмните сенки под очите. — Ти сега направо да си легнеш и хубавичко да си отспиш. Аз ще оправя всичко друго.
Анн го послуша, легна и спа тъй дълго и дълбоко, че се събуди чак към края на бяло-розовия зимен следобед и слезе в кухнята, където Марила, пристигнала по това време у дома, седеше и плетеше.
— О, видя ли министър-председателя? — веднага възкликна Анн. — Как изглежда той, Марила?
— Знаеш ли, той не е станал министър-председател заради външността си — отговори Марила. — С такъв нос, какъвто има този човек! Но знае да говори. Аз бях горда, че съм консерваторка. Рейчъл Линд, разбира се, понеже е от либералите, каза, че не бил нищо особено. Твоят обяд е във фурната, Анн, и можеш да си вземеш малко компот от сини сливи от килера. Сигурно си гладна. Матю ми разправя за снощи. Голям късмет, трябва да ти кажа, че си знаела какво да правиш. Аз нямаше да се сетя за нищо, защото никога не съм виждала болен от круп. Хайде сега, остави приказките докато не се наобядваш. По очите ти виждам, че имаш много за разправяне, но то ще потърпи.
Марила искаше да каже нещо на Анн, но не го каза веднага, защото знаеше, че изпусне ли се, Ани ще се развълнува дотам, щото ще забрави всичко материално като апетит и обяд. Чак след като Ани довърши чинийката си със сливовия компот, Марила заговори:
— Госпожа Бари идва тук следобед, Анн. Искаше да те види, но аз не се съгласих да те събудя. Тя казва, че ти си спасила живота на Мини Мей и много съжалява за държането си във връзка с тая работа за касисовото вино. Сега, казва, тя е сигурна, че не си искала да опиеш Дайана, надява се, че ще й простиш и пак ще бъдеш добра приятелка с Дайана. Кани те да отидеш тази вечер, ако искаш, понеже Дайана не може да излиза навън поради силната настинка от снощи. Сега, Анн Шърли, за Бога недей веднага хвръква във въздуха от възторг.