Кралят на моста

— Подпри се на мен. — Тя бутна ръката му, преди съвсем да загуби самообладание. — Последното, което искаме в момента, е да се размърдаш и да влошиш състоянието на раната.

Арен се засмя насилено, но уви здравата си ръка около кръста й. Пръстите му се впиха в мускулите на гърба й.

— Ще те заболи — предупреди Джор и хвана здраво стрелата.

Арен изруга и опря глава на рамото на Лара. Тя го притисна към себе си, макар да знаеше, че няма да успее да го удържи, ако той се дръпнеше.

— Спокойно — каза Джор. — Не се дръж като дете.

— Дишай — промълви Лара в ухото на Арен.

Раменете му потръпнаха и когато си пое въздух и издиша, тя разбра, че е привлякла вниманието му. Пръстите му се стегнаха, после се отпуснаха и ръката му се плъзна към хълбока й.

— Дишай — повтори тя, допряла устни до ухото му. — Дишай.

След като потрети думата, Лара срещна погледа на Джор. Той натисна стрелата.

Арен изкрещя срещу рамото й и я бутна с такава сила, че Лара за малко не падна назад. Ботушите й се плъзнаха по пода. В лицето й пръсна кръв, но тя устоя и не го пусна.

— Готово! — обяви Джор и миг по-късно коленете на Лара се огънаха.

Тя падна назад, а Арен се приземи върху нея. Дишаше тежко в ухото й, а тялото му притискаше нейното. Лара го задържа до себе си и изпита необяснимо, неистово желание да погне онези, които го бяха наранили, и да ги унищожи. В следващия момент Джор и Лия го вдигнаха от нея.

Тя се изправи с олюляване и избърса кръвта от лицето си.

Сърцето й заби силно, докато Джор оглеждаше раната.

— Ще се оправиш — успокои той Арен и се отмести, понеже беше пристигнала една от ученичките на Бабинка.

Навсякъде беше пълно с ранени войници. Някои стискаха зъби, за да не извикат от болка. Други крещяха, докато другарите им се опитваха да притискат ужасяващи рани. Трети лежаха неподвижно.

Всички до един бяха ранени, защитавайки родината си.

Очите на Лара намериха Тарин — по бузите й се търкаляха сълзи, докато притискаше с ръце корема на млад мъж в опит да задържи вътрешностите му на мястото им.

— Не смей да умираш. — Макар и прошепнати, думите отекнаха в помещението. — Не смей да умираш.

Само че преди Лара да откъсне поглед от тях, гърдите на младежа застинаха.

Колко още сърца щяха да спрат да бият, когато баща й предприемеше атаката си?

„Те са твои врагове — напомни си тя. — Врагове. Врагове.“ Думата звучеше все по-кухо в ума й.

Лара отстъпи крачка назад. После две. Три. Накрая се озова извън казармата, на опустялата пътека.

— Лара!

Тя се обърна. Арен беше застанал на десетина крачки зад нея. Превръзката на ръката му висеше, все едно беше избутал лечителката, преди да е приключила.

— Чакай.

Не можеше. Не биваше. Не и когато и последните остатъци от решимостта й се разпадаха. Въпреки това Лара остана като вкопана на мястото си, докато Арен пристъпваше бавно към нея със стичаща се по ръката му кръв, която капеше от пръстите му на земята.

— Съжалявам. — Гласът му трепна. — Съжалявам, че откакто дойде тук, виждаш само насилие.

Откакто се помнеше, тя познаваше единствено насилието. То не означаваше нищо за нея. Нищо и всичко.

— Иска ми се да беше различно. Да не беше така.

Арен се олюля и падна на колене, а Лара осъзна, че и тя е коленичила, чак когато усети калта да се просмуква в роклята й. Осъзна, че се е протегнала, за да го задържи изправен, едва когато здравата му ръка потърси опора в хълбока й. Това бе танц, в който тя водеше, а той я следваше.

— Имаш същите очи като проклетия си баща. Това си помислих, когато те видях за първи път. Наричаме го маридринийско копелдашко синьо.

Трябва да бе усетил трепването й, защото стисна по-здраво хълбока й и я придърпа към себе си. Тя не се противопостави.

— Сбърках. Твоите са различни. Те са… по-дълбоки. Като цвета на морето около Еранал.

Еранал? Бе виждала това име и преди, написано на един от листовете на бюрото му… Беше го чула, когато той се караше на командир Астер на брега на Аела. Лара не се съмняваше, че споменаването му е неволно. Но не успя да се принуди да мисли за това, когато ръката му се плъзна по гърба й. Наложи се да впрегне цялата си воля, за да не целуне тези проклети, съвършени устни въпреки кръвта и мръсотията.