Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Всички предсказваха провал за Колонията. Но нали и в далечното минало, когато хората все още не са имали и понятие от закономерностите на общественото развитие, са се зараждали доста общности, основани на религиозни или философски цели. Наистина, в по-голямата си част те са се оказвали кратковременни, но е имало и такива, които са оцелявали. А Нова Атина се основаваше на най-здравите устои, които можеше да създаде съвременната наука.
Колонията беше създадена на островите по много причини. Немаловажни бяха чисто психологическите съображения. Разбира се, във века на общодостъпните въздушни връзки нямаше никакъв проблем да се прелети океанът, но все пак човек се чувстваше някак изолиран. При това, поради ограниченото пространство на острова, Колонията не можеше да стане прекалено многолюдна. Населението не трябваше да превишава сто хиляди души, за да не бъде изгубено предимството на сплотената малка общност. Между другото, основателите на Колонията се стремяха всеки жител на Нова Атина да се запознава с всички останали, които споделят еднакви с неговите интереси и с още-два три процента от другите колонисти.
Началото на Колонията беше положено от един нов Мойсей, който подобно на библейския герой също не доживя до влизането в обетованата земя — Колонията беше основана три години след смъртта му.
Той беше роден в страна, която доста късно извоюва самостоятелността си, а поради това и просъществува кратко време. Може би тази беше главната причина там да изживеят тежко края на националната независимост — бе тъжно да се изгуби мечтата, която се е сбъднала току-що и към която си се стремил векове наред.
Бен Саломон не беше фанатик, но въпреки това детските спомени до голяма степен определяха философията, която му бе съдено да претвори в действие. Той още помнеше живота преди идването на Свръхвладетелите и съвсем не желаеше да го върне. Както много други разумни хора, той беше напълно способен да оцени направеното от Карелен за човечеството, макар че с тревога се опитваше да разгадае крайната цел на Попечителя. Понякога си мислеше, че въпреки всемогъщия си ум и безкрайните си познания Свръхвладетелите не разбират по същество хората и дори от най-добри подбуди могат да направят жестока грешка. А може би, самоотвержено предани на реда и справедливостта, решили да преобразят света на хората, те можеха да разрушат човешката душа?
Упадъкът едва се забелязваше, макар и да не беше трудно да се видят първите признаци на израждането. Саломон не беше художник, но добре познаваше и ценеше изкуството. Той разбираше, че неговите съвременници по никакъв начин не можеха да се мерят с великите майстори от миналото. Може би в далечното бъдеще потресът от срещата с цивилизацията на Свръхвладетелите щеше да бъде изживян и всичко щеше да се уреди. А може би това нямаше да стане и хората трябваше да се застраховат за всеки случай.
Тази застраховка всъщност беше Нова Атина. За създаването й бяха необходими двадесет години и няколко милиарда фунта — не толкова много за богатството на света. Нищо съществено не се измени през първите петнадесет години, но за последните пет настъпиха много промени.
Саломон нямаше да постигне нищо сам, ако не беше убедил шепата световноизвестни хора на изкуството, че замисълът му е разумен и осъществим. Те откликнаха не защото идеята беше важна за цялото човечество, а по-скоро от известно честолюбие. Но когато бяха проникнати от тази мисъл, светът ги чу и ги подпомогна със съчувствие и пари. Така беше въздигната блестящата фасада на таланта и страстта и зад нея осъществяваха плана си истинските строители на Колонията.
Всяко общество се състои от отделни хора и поведението на всеки един е непредсказуемо. Но ако се вземат достатъчно хора от основните категории, започват да се проявяват някакви общи закони — това отдавна е открито от застрахователните компании. Няма възможности да се предскаже например кой колко ще живее, но средната смъртност може да се изчисли доста точно.