Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— Тогава може да си отиде. Никой не би му попречил. Така се е случвало два пъти.
Настъпи дълго мълчание. Джийн погледна към Джордж, който замислено поглаждаше бакенбардите си — бяха нова мода сред хората на изкуството. Засега отстъплението не бе отрязано и тя можеше да не се безпокои. Изглежда тази Колония беше интересно място и като че ли не бе някаква шантава приумица, както се опасяваше тя. Сигурно щеше да се хареса и на децата. В края на краищата това беше най-важното.
След половин месец те дойдоха в Колонията. Едноетажният дом не бе много просторен, но за четиричленно семейство беше напълно достатъчен. Имаше и всички уреди, които облекчаваха готвенето, чистенето и прочие. Джийн трябваше да признае, че не я грозеше завръщане към робството на средновековната домакиня. Впрочем малко я обезпокои откритието, че там има кухня. Обикновено на места с толкова население имаше Линия за доставки — набираш номера на Централата и след пет минути получаваш желаните блюда. Джийн си помисли, че независимостта е прекрасно нещо, но тук като че бяха попрекалили. Нима щеше да й се налага да се грижи и за облеклото на семейството си? Оказа се все пак, че няма такава опасност — между автоматичната миячна машина и радарната печка нямаше чекрък…
Навсякъде в къщата, освен в кухнята, беше съвсем голо и празно. Те бяха първите заселници тук и нямаше как тази стерилна аптечна чистота да се превърне веднага в домашен уют. Сигурно децата като някаква закваска щяха да ускорят този процес. Дори и в момента (Джийн не подозираше за това) във ваната гинеше злощастната жертва Джефри — този млад човек не виждаше никаква коренна разлика между обикновена и солена вода.
Джийн се приближи към още незавесения прозорец и погледна към Колонията. Несъмнено беше красиво място. Къщата беше на западния склон на един невисок хълм — единственият, които се извисяваше в Атина. На два километра на север се виждаше тясната дига, която като острие на нож разсичаше водите на океана. По нея можеше да се стигне до Спарта. Този скалист остров, увенчан с мрачния конус на вулкан, на моменти плашеше Джийн — изглеждаше й толкова неподходящ за мирната Атина съсед. Можеха ли учените да знаят със сигурност, че вулканът никога вече няма да се събуди и да погуби всичко наоколо?
В далечината се появи явно неумел велосипедист, който уморено изкачваше склона не по пътя, а в сенките на палмите. Беше Джордж, които се завръщаше от първото си съвещание. Джийн прекъсна мислите си, решена да се захване най-сетне с домакинството — имаше много работа.
Тракане и метален звън възвестиха за пристигането на велосипедиста. Джийн се сети, че трябва да се научат и двамата да карат добре велосипед. Това бе още една неочаквана особеност на островния живот. На колонистите не се разрешаваше да имат автомобили, но всъщност те бяха и излишни — най-дългият път тук нямаше и петнайсет километра. Съществуваше различен обществен транспорт — товарни, санитарни и пожарни коли, чиято скорост, като се изключат спешните случаи, беше ограничена на петдесет километра в час. Затова жителите на Атина не страдаха от заседнал живот, от улични задръствания, от аварии и от катастрофи.
Джордж бързо целуна жена си по бузата и с въздишка на облекчение се отпусна в най-близкото кресло.
— Уф! — изпухтя той и изтри потта от челото си. — На изкачването всички ме задминаваха, така че явно може да се привикне. Между другото, вече съм свалил десет килограма.
— Как мина денят? — попита Джийн, както се полага на добрата съпруга. Тя се надяваше, че Джордж ще си почине малко и ще й помогне да разопаковат нещата.
— Всичко върви отлично. Запознах се с маса народ. Разбира се, не запомних и половината, но като че ли всички са чудесни хора. Театърът е много добър — повече от това не би могло и да се желае. Тази седмица започваме работа по пиесата на Шоу „Завръщане в Матусаил“. Възложени са ми декорите и цялото оформление. Сам ще съм си господар — а не като преди, когато десет човека ми даваха акъл — това прави, онова не прави! Да, мисля, че тук ще ни бъде добре.
— А велосипедите?
Джордж намери сили да се усмихне.
— Е — каза той, — след две седмици това хълмче няма да го усещам.
Той не беше съвсем уверен в това, но се оказа прав. Макар че трябваше да мине още цял месец, преди Джийн да престане да тъгува за аеромобила и да открие какви чудеса може да си приготвя човек в собствената кухня.
Нова Атина беше възникнала и се развиваше не така естествено и сама по себе си, както античният град, чието име беше приела. Устройството на Колонията беше измислено и изчислено до най-малките подробности. То беше резултат от многогодишни изследвания, над които работеха забележителни хора. Отначало това бе открит заговор срещу Свръхвладетелите, в който имаше предизвикателство ако не срещу тяхното могъщество, то поне срещу политиката им. Основателите на Колонията почти не се съмняваха, че Карелен ще съкруши техните планове, макар че Попечителят не помръдна и пръста си — сякаш не бе и забелязал нещо. Но това не ги успокояваше много, както можеше да се предполага. Карелен нямаше закъде да бърза и може би все още подготвяше ответен удар. А може би беше убеден, че идеята им и без това е обречена на провал и той няма защо да се меси.