Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Това, което става в брачното легло си е лична работа, независимо кой присъства. Когато воинът лакота спи с жена си, никой не чува. Такъв е обичаят.
— За диваците може да е така, но не и за мен.
Грейди замря. Значи тя още го смята за дивак, разбунтува се разумът му. Прииска му се да й покаже колко див може да бъде и да я люби, докато се задоволи. Но разбираше, че никога няма да й се насити. В резервата можеше да има, която си иска жена, включително и Смеещия се ручей, но никоя от тях не го привличаше. Всичките му мисли бяха насочени към това да се върне възможно по-бързо със сина си у дома и отново да вкуси от прелестите на Сторм.
— Това ли е последната ти дума?
— Така ще бъде, докато Смеещия се ручей и Малкия бизон спят в същата стая с нас.
Грейди се надигна от леглото, нахлузи си панталоните и нареди Смеещия се ручей да се премести при Сторм. След това се плъзна до Малкия бизон и прекара остатъка от нощта в усмиряване на бушуващата страст към една жена, която изобщо няма намерение да му става съпруга. Дали още го държи отговорен за смъртта на съпруга си?
Смеещия се ручей се зарадва, когато Тъндър напусна леглото на жена си. Потвърдиха се съмненията й, че нещо не е наред между младоженците и тя започна да крои подли планове да всее раздор помежду им. Ако по някаква причина Тъндър не искаше да се разведе според закона на белите, можеха да се върнат в резервата. Тъй или иначе, там им беше мястото. Въпреки бялата си кръв, Тъндър бе най-смелият, най-свирепият воин, когото познаваше.
След бруталната смърт на сестра си, Смеещия се ручей очакваше да заеме мястото й в сърцето на Тъндър. Синът му вече я обичаше и бе съвсем естествено и Тъндър да я обикне. Бракът трябва да е в безнадеждно затруднение, щом Тъндър ляга до жена си и моли за нещо, което му принадлежи по право, реши Смеещия се ручей. Коварна усмивка се появи на лицето й, когато си помисли, че битката за чувствата на Тъндър вече е наполовина спечелена.
Рано на следващия ден Грейди отиде в града и се върна с дървен материал и семена. Тъй като сеитбата можеше да почака още някоя и друга седмица, той започна веднага строежа на допълнителната стая. През това време Сторм се зае да спечели Малкия бизон. Предложението й да го наричат с бялото му име никак не спомогна за това. Детето категорично се противопостави на промяната, както и Смеещия се ручей, но Грейди имаше решаващата дума и така Малкия бизон бе принуден да отговаря на името Тим. Също така Сторм го подстрига, с което си спечели още ненавист.
Враждебно настроеният Тим, ревнивата Смеещ се ручей, Грейди с неутолимата му страст превръщаха претъпканата къщичка в неспокоен кошер. Грейди изгаряше Сторм с поглед, докато Смеещия се ручей буквално му се хвърляше на врата, предлагайки му с желание онова, което Сторм му отказваше. Докато се строеше спалнята, разпределението за спане остана същото, както през първата нощ. Всяка вечер Смеещия се ручей се сгушваше в леглото до Сторм, а Грейди споделяше постелята с Тим. Но една нощ се наложи лека промяна.
Тим се събуди от някакъв лош сън и проплака за Смеещия се ручей. Индианката взе детето в леглото между себе си и Сторм. Най-накрая той заспа успокоен между двете. Няколко минути по-късно се унесе и Сторм. Тя спеше дълбоко, когато Смеещия се ручей се измъкна от леглото.
Грейди се измъчваше, задето синът му предпочита Смеещия се ручей пред собствения си баща. „Но какво друго можеше да се очаква?“ — укори се той, след като фактически го беше изоставил на грижите на Смеещия се ручей, за да препуска с размирниците в търсене на отмъщение за смъртта на Лятното небе. Въздъхна огорчено и затвори очи, опитвайки се да забрави колко много иска да се люби със Сторм.
В първия момент, когато усети топло тяло да се сгуши в него, просто реши, че Тим се е промъкнал обратно в леглото. Доволен той го прегърна. Ръката му напипа нежни гърди и преди да я отдръпне, една много по-малка ръка я притисна плътно до набъбналите издутини. Грейди почувства как зърното се набръчква и се втвърдява под дланта му и за момент остана неподвижен от изумление. После ръката му се промуши между краката й към влажната й женска плът и той изпусна въздуха от дробовете си.
— Сторм… О, боже, скъпа, дано не сънувам.
— Само Сторм ли може да те накара да се задъхаш от желание? — засмя се Смеещия се ручей в ухото му. Тя дръзко сключи пръсти около тръпнещия му член. — Великолепен си, Тъндър, точно такъв си те представях. Изгарям за теб. Нека облекча тялото ти. Нека ти доставя удоволствие.
Тим не преставаше да се мята и да размахва ръце и крака. Случайно сръга Сторм в ребрата и тя се събуди от болката. Разбра, че Смеещия се ручей я няма в леглото и предположи, че е станала да отнесе Тим обратно при баща му. В стаята бе прекалено тъмно, за да види къде е индианката, но страстните стонове, долитащи от другия край на помещението, й подсказаха какво прави Смеещия се ручей. Тя и Грейди явно дълбоко се бяха потопили в океана на страстта.