Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
Меко казано, не бях доволен от себе си. Лежах в задушната нощ на Калкута и си давах сметка, че откакто съм в града, всичките ми действия са били или безсмислени, или колебливи, или и двете. През половината време се бях държал като безмозъчен турист, а през другата половина бях позволил на местните хора да се отнасят с мен като такъв. За какво, да го вземат мътните, щях да пиша? Как съм допуснал един град да ме уплаши ей така, без причина? Страхът… безименният упорит страх беше направлявал постъпките ми повече, отколкото всеки опит за здрав разум.
Кришна! Ама че тъпанар! За какво ми беше тоя пистолет? Опитах се да си втълпя, че подаръкът, който ми е направил, не е нищо повече от поредното му безсмислено мелодраматично действие, но и се запитах дали това не е някаква сложна мръсна игра? Ами ако Кришна се обадеше в полицията и кажеше, че американецът носи незаконно оръжие? Седнах в леглото, бях плувнал в пот. Не. Какво щеше да спечели Кришна? И дали в Калкута е незаконно да носиш пистолет? Доколкото знаех, тук имаше големи оръжейни заводи.
Някъде около полунощ станах и включих мъничката нощна лампа. Амрита се размърда, но не се събуди. Виктория спеше, навирила дупе под тънкото одеяло. Ключалките на куфарчето изщракаха тихо в тишината.
Страниците бяха пожълтели, опърпани и напъхани набързо в куфарчето, но и бяха номерирани с широк почерк с писалка и само за няколко минути успях да ги подредя. Бяха над петстотин — доста поезия. Усмихнах се тъжно, след като си представих как американските издатели на списания ще реагират при вида на петстотин страници стихотворения.
Нямаше титулна страница, нито заглавие, нямаше придружително писмо или име на автора. Ако не знаех, че това обемисто произведение се приписва на М. Дас, едва ли щях да се досетя само по ръкописа.
Първата страница беше втори екземпляр, направен с изхабено индиго. Наведох се към светлината й зачетох.
В още няколко строфи от този доста недодялан стих се описваше мрачният образ на демона Махишасура, всесилен злодей, заплаха дори за боговете. После, на трета страница, стъпката и „гласът“ се промениха рязко. В полето беше драснато: „Калидаса: Кумарамбхава, IV в. от н.е., нов превод“.
Прозинах се. „Страховит рояк от хищни птици.“ Господ да ми е на помощ, когато дам това на Чет Мароу. Виж, едва ли нещо ще ми помогне, ако покажа на Ейб Бронстийн тези стихове като „новия епос на Дас“, Разлистих още няколко страници — същите високопарни излияния. Не оставих листовете само по една причина — заради някакво смътно любопитство как все пак Парвати ще сломи наглед непобедимия демон Махишасура. Строфа след строфа се описваше началото на битката между богове и демони. Личеше силното влияние на Омир, пречупено през Род Маккюън15.
Това ми беше достатъчно. Но продължих да чета. Нещата не вървяха на добре за богинята Парвати. Дори да й помогнеше великият бог Шива, тя пак не можеше да сломи могъщия Махишасура. Парвати се преражда като войнствената богиня Дурга, размахваща в десетте си ръце бойно оръжие. Битката бушува хилядолетия наред, а Махишасура все не може да бъде победен.
15
Род Маккюън (р. 1933), нашумял американски поет, композитор и певец. — Б.пр.