Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Пфу! Това не ме интересува — изсъска ядосано Роб. — Хайде да ядем, защото искам да отида пак на панаира! Умирам от глад!
— Как е възможно? — попита сърдито току-що влезлият Хюго. — Цяла сутрин се тъпчеш с ментови бонбони и сладкиши.
— Мир! — намеси се решително Мери. — Не мога да си представя, че човек може да хареса панаира, ако не си похапне сладки неща. Съгласен ли сте с мен, лорд Ръдърфорд? — Решена да забрави караницата им, тя се обърна непринудено към своя съюзник.
— Абсолютно — потвърди той, без да трепне. — Предлагам всички да посветим вниманието си на лакомствата, които ни очакват на масата. — Той й притегли стол и когато тя седна, връхчетата на пръстите му се плъзнаха по тила й.
По гърба й премина гореща тръпка и Мередит разбра, че той беше усетил реакцията й. Тя подаде на Роб чинията с корнуолски пастет и направи маловажна забележка за времето.
— Ще позволите ли да ви нарежа малко шунка, лейди Блейк? — попита със саркастична учтивост Ръдърфорд. — Или предпочитате пастет?
— Малко шунка, благодаря.
— Много разумно. — Той наряза няколко тънки филийки и ги сложи в чинията й. — Корнуолското предпочитание към пастетите е за познавачи — освен ако нямаме апетита на младежта.
— Или ако не сме си го заслужили с тежък труд на полето или край кошовете с омари — допълни с усмивка Мередит. — Мислех, че като бивш войник сте се научили да цените глада след физически труд на чист въздух.
— Войник ли сте били, сър? — Вниманието на Тио веднага се събуди. — На Пиренейския полуостров?
Мередит затаи дъх, питайки се дали той щеше да отговори грубо на момчето. След кратка пауза лорд Ръдърфорд отговори небрежно:
— Да, бях.
— О, страхотно! — Очите на Тио заблестяха. — Моето най-голямо желание е да стана войник, разбира се, когато навърша необходимата възраст. Обаче Мери се готви да ми създаде сериозни пречки. Тя не иска да стана войник, както не иска и Хюго да стане свещеник.
— Пречки не е вярната дума — защити се сестра му. — Казах само, че трябва да почакаме, докато Хюго порасне още малко, защото може да промени мнението си. Хюго трябва първо да завърши Оксфорд и ако и тогава държи на решението си, аз няма да застана на пътя му.
— Това е най-доброто решение на проблема — намеси се помирително лордът и сложи в чинията на Мери парче хляб с масло. Тя не се престори, че не го е разбрала. Тъй като именно тя беше засегнала темата за службата му в армията, за да го ядоса, сега трябваше да приеме реванша му.
Тио продължи да разпитва оживено и след кратко колебание Ръдърфорд реши да отговаря подробно на всичките му въпроси. Тъй като момчетата бяха твърде заети със своя нов приятел, Мери имаше достатъчно време да се посвети на собствените си мисли.
След като се нахраниха, по настояване на Роб тръгнаха да видят панаира. Лесно успяха да убедят Мери, че трябва да хвърля камъчета по кокосови орехи, и след разгорещеното състезание тя вече не можеше да запази сдържаността си спрямо лорд Ръдърфорд. Отидоха да видят дебелата жена и я намериха чудовищна. Всички се обединиха около мнението, че ако продължава да се тъпче със захаросани ябълки, Роб много скоро може да й стане съперник.
Към края на следобеда Мери притежаваше цял куп ненужни украшения, подаръци от братята й, и печалби от стрелбищата, където наградите бяха само за лица от женски пол.
— Какво да правя с всичко това? — попита засмяно тя и им показа пълните си ръце: няколко пъстри гривни и пръстени, малко ветрило от рибена кост и две парчета плат, които трябваше да бъдат шалове. — Сигурно има много момичета от селото, които биха се зарадвали да имат такива неща.
— Запазете ги! — Ръдърфорд взе нещата и ги върза в едното шалче. — Един ден, когато остареете и побелеете, ще ги намерите на тавана и ще се запитате откъде ли са се взели. Тогава ще си спомните за този следобед във Фоуей, когато светът е бил в краката ви.
Мередит смръщи чело и този път по гърба й пролази студена тръпка.
— Това е доста потискаща представа, лорд Ръдърфорд.
— Нима е потискащо, когато светът е в краката ти? — попита той със загадъчна усмивка. — По-скоро ще се чувствате потисната, ако ги захвърлите.
Значението на думите му беше напълно ясно, затова Мередит поклати глава и повика момчетата.
— Време е да се прибираме. Готвачката ще се ядоса много, ако трябва да претопля вечерята.
През следващите две седмици лорд Ръдърфорд продължи да посещава Пенденис, но Мередит го избягваше винаги когато беше възможно. За съжаление не можеше да обуздае поривите на сърцето си, когато чуваше гласа му в разговор с момчетата, нито приливите на отчаяние, когато се връщаше от полето и не виждаше черния жребец да чака търпеливо господаря си. Той не се стараеше непременно да я срещне; но тя усещаше погледите му винаги когато бяха в едно помещение, знаещи и леко иронични, сякаш можеше да чете мислите й.