Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Тази дупка в скалата още ли е там, Шадрах?
— Без съмнение, въпреки че не съм слизал долу да погледна.
— Тогава, момчето ми, сега отиваш там — забеляза мрачно Куик.
Глава XII
Бърлогата на лъвовете
Завърнахме се при другите и им съобщихме всичко, което бяхме научили от Шадрах.
— Какъв е твоят план, сержанте? — запита Оливър, когато чу. — Кажи ми, защото аз нямам никакъв. Моята глава е замаяна.
— Следното, капитане, каквото и да струва,: аз трябва да слезна долу през дупката, за която тази Котка говори тук, и да вляза в бърлогата. После, когато спуснат професора, ако го направят, и вдигнат портите, аз трябва да отбивам лъвовете с карабината си, докато той изтича до стълбата, която е приготвена за него, и да го последвам, ако мога.
— Чудесно — възкликна Орм, — обаче не можеш да отидеш сам. Аз ще дойда също.
— И аз — добавих.
— Какви планове правите? — запита нетърпеливо Македа, защото, разбира се, не можеше да разбере нашия разговор.
Ние обяснихме.
— Какво, приятелю мой? — каза тя укорително на Оливър. — Ще рискуваш ли живота си отново тази вечер? Това е сигурно изкушение на божията доброта.
— Би било изкушение на божията доброта още повече, ако оставех приятеля си да бъде изяден от лъвовете, Господарке — отговори той.
Последва дълга дискусия. Накрая бе уговорено, че щяхме да се спуснем до нивото на бърлогата, ако това бе възможно. Оливър и Куик трябваше да слязат в бърлогата с Джафет, който незабавно изяви желание да ги съпроводи. Аз с няколко планинци трябваше да застана при отвора на дупката като резерва, за да охранявам тяхното оттегляне от лъвовете. Помолих се да взема по-активно участие, но те не желаеха и да слушат, като изказваха доста правдиво съображение, че съм най-добрият стрелец от тримата и щях да бъда по-полезен отгоре, ако луната свети ярко, както се надявахме. Обаче аз се съмнявах, че имаха друго на ум: бях твърде стар за такава авантюра. Освен това искаха да ме запазят от риск.
Тогава изникна въпросът, кой трябва да се спусне по последния тунел до мястото на операцията. Оливър пожела Македа да се завърне на билото на склона и да чака там, но тя веднага отговори, че не можело и да мисли за изкачване без наша помощ. По-скоро бе решена да види края на акцията. Даже и Джошуа не искаше да си отиде. Мисля, че като непопулярна личност между тях той нямаше доверие на планинците, които трябваше да го съпроводят. Предложено бе да остане на място, докато се завърнем, ако… се завърнехме, но тази идея му харесваше още по-малко от другата. Защото той изтъкна с голямо основание това, което ние бяхме пропуснали, а именно, че сега фунг знаеха за прохода и бяха напълно способни да провалят нашия номер, тоест да прехвърлят мост откъм опашката на сфинкса с последващ опит да щурмуват Мур.
— Тогава какво ще правя, ако те ме намерят тука сам? — запита той патетично.
Македа отговори, че междувременно ще бъде разумно да се блокира входът на тунела, чрез който достигнахме до платформата, по такъв начин, че да не може лесно да се форсира.
— Да — отговори Оливър. — И ако въобще се измъкнем от това положение, да срутим шахтата навътре, за да сме сигурни, че не може да бъде използвана.
— Тази шахта може да бъде полезна, капитане — каза Куик колебливо.
— Има по-добър начин, сержанте, ако искахме да минираме сфинкса отдолу. Искам да кажа — през гробницата на царете. Аз измерих грубо нивата и краят на същото не може да бъде далеч. Както и да е, тази шахта не ни е повече от полза, щом фунг я откриха.
После се заехме да запълним отвора на прохода с каквито камъни намерихме. Това беше трудна задача, но планинците свършиха добра работа под наше ръководство, като накамариха скалите по такъв начин, че едва ли можеха да се разчистят за късо време без помощта на експлозиви. Докато тази работа напредваше, Джафет, Шадрах и сержантът, който ги надзираваше, предприеха изследване на последната шахта, водеща до нивото на бърлогата. За наше облекчение, точно когато бяхме завършили запушването на дупката, те се завърнаха с новината, че сега, след отстраняването на няколко нападали камъни, шахтата е достъпна с помощта на въжета и стълби.