Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Ефектът от нашето внезапно пристигане бе необичаен. Изплашени от атаката и шума, лъвовете отстъпиха, а после побягнаха във всички посоки. Раненият млад лъв остана — или не искаше да се движи, или не можеше, и беше намушкан смъртоносно там, където стоеше — над професора и Джафет. След пет минути всички ние бяхме в безопасност пред входа на тунела.
По такъв начин спасихме Хигс от бърлогата на свещените лъвове, които пазеха идола на фунг.
Глава XIII
Приключенията на Хигс
Рядко ми се е удавало да видя по-изморена и по-раздърпана група хора от тези, която призори се измъкна най-после от изхода на древната шахта върху канарите на Мур. И все пак с едно изключение групата бе радостна, защото се завръщахме триумфиращи: след големи опасности наистина изпълнихме целта си — спасяването на Хигс, което при дадените условия повечето хора биха счели за невъзможно. Да, той беше тук, след като си бе наранил коляното и загубил шапката, но иначе почти здрав, с изключение на още няколко дребни драскотини, нанесени му от младия лъв. И все още носеше своите „черни прозорци“, както ги наричаха туземците.
Даже и принц Джошуа беше радостен, макар и обвит с някакъв груб чувал, защото лъвът му бе откъснал повечето от долното облекло, оставил му и дълбоки драскотини от ноктите си. Не бе ли той презрял опасностите на бърлогата и по такъв начин доказал себе си герой, чиято слава щеше да се помни с поколения? Не бях ли го уверил, че почетните му рани, макар и болезнени (наистина, след като бяха превързани, те го направиха схванат като мумия, така че, ако не стоеше прав, трябваше да бъде носен или да лежи по очи), нямаше да се окажат фатални? И не бе ли той доживял отново да стигне горния въздух, което бе повече, отколкото бе очаквал? Не беше чудно тогава, че се радваше.
Само аз не можах да споделя общата радост — въпреки че приятелят ми бе възвърнат, синът ми все още оставаше пленник при фунг. И все пак, даже и в това отношение, работите можеха да бъдат по-лоши, понеже научих, че бе третиран добре и не беше в опасност. Но за това ще пиша скоро.
Никога няма да забравя сцената след пристигането на Хигс в нашата дупка, когато въртящата се скала бе затворена, а лампите запалени. Той седеше там на пода, червената му коса пламтеше като факел, дрехите му бяха разкъсани и окървавени, брадата раздърпана и щръкнала на къдри до ушите. Наистина целият му вид, подчертан от черните очила с метални рамки, бе по-безславен, отколкото може да се опише. Освен това смърдеше ужасно на лъв. Той си пъхна ръката в джоба и извади голямата си лула, останала здрава в схватката.
— Малко тютюн, моля — каза професорът. Това бяха първите му думи към нас. — Свърших моя, запазих да изпуша последния точно преди да ме поставят в тази смрадлива кошница.
Аз му дадох и той си запали лулата. Светлината на клечката кибрит падна върху лицето на Македа, която се взираше в него с радостно удивление.
— Колко необикновено красива жена — каза той. — Какво прави тук, коя е тя?
Казах му. Тогава професорът стана или по-право се опита, опипа за шапката си, която, разбира се, бе изчезнала, с намерението да я свали, но незабавно се обърна към нея на своя прекрасен и красноречив арабски. Той изтъкна колко е щастлив да получи тази неочаквана чест и така нататък. Тя го поздрави с избавлението му, при което лицето му стана сериозно.
— Да, отвратителна работа — каза той. — И едва мога да си спомня дали името ми е Даниел или Птоломей Хигс. — После се обърна към нас и добави: — вижте, приятели, ако не ви благодаря, то не е от неблагодарност, а защото не мога. Истината е, че съм малко замаян. Синът ти е добре, Адамс. Той е прекрасен младеж и ние станахме отлични приятели. В безопасност ли е? О, да, той е в безопасност като в черква! Старият Барунг, това е султанът и също така добър човек, въпреки че наистина ме хвърли на лъвовете, но жреците го накараха, много го обича и ще го ожени за дъщеря си.
Междувременно хората обявиха, че всичко е готово за нашето изкачване. И като превързах Джошуа, радостни от новините на Хигс, ние започнахме тази тежка работа, която, вече казах, накрая изпълнихме сполучливо. Но даже и тогава нашите усилия не завършиха, необходимо бе да се запълни входът на шахтата така, че да стане невъзможно използването му от фунг, а те вече знаеха за нейното съществуване. Това дело не може да се забавя — като минавахме през платформата, чухме гласове на хора отвъд грубата стена, която бяхме изградили. Очевидно жреците или пазачите на идола, вбесени от спасяването на жертвата им, вече бяха успели да прекосят пропастта и обмисляха нападение. Този факт ни накара да ускорим придвижването си. Ако те пробиеха, преди да сме минали покрай тях, съдбата ни би била ужасна.