Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Ах! — изпъшка Македа.
— Неверникът изгуби самообладание! — подхвърля Джошуа със злорадство, което не успя да прикрие. — Той… ще…
Не можа да продължи, защото Куик се обърна, заплаши го диво с юмрук и каза на английски:
— Затвори се ченето, ако не искаш да го последваш, свиня такава!
При тези думи Джошуа, който разбра жеста, ако не и думите, притихна. Тогава планинецът каза от отвъдната страна:
— Не се бойте! Стълбата е безопасна.
За момент Оливър остана клекнал върху дъската, която само го делеше от страшната смърт в бездната. После отново се изправи и в пълно спокойствие извървя до другия край.
— Добре сторено от наша страна! — каза Куик и се обърна към Джошуа: — Защо ваше Царско Височество не акламира? Не, оставете на мира този нож или веднага ще има едно прасе по-малко на този свят!
И като се наведе, ловко изтръгна от принца оръжието му. Македа, забелязала всичко, се намеси:
— Чичо мой — каза тя, — храбрите мъже рискуват живота си там, докато ние седим в безопасност. Мълчете и престанете да се заяждате, умолявам ви.
В следния миг забравихме за Джошуа и изцяло се съсредоточихме към драмата, която се разиграваше на отвъдната страна на бездната. След кратка почивка, за да възстанови самообладанието или дъха си, Орм стана. Предвождан от Джафет, той се изкачи нагоре по насечената скала, докато достигна стълба при опашката на сфинкса. Тук той се обърна и махна с ръка към нас. Двамата продължиха, видимо с голяма увереност, по извивките на опашката до мястото, където тя изхождаше от тялото на идола. На това място се появи малко затруднение при изкачването през гладкия склон върху широкия терасовиден гръб. Скоро обаче те го преодоляха и за няколко секунди изчезнаха в снижението при хълбоците, което, разбира се, беше дълбоко няколко стъпки, и се появиха към рамената. Между тях можехме да видим Хигс с гръб към нас, напълно неподозиращ всичко, което ставаше зад него.
Като изпревари Джафет, Оливър отиде до професора и го докосна до ръката. Хигс се обърна, вгледа се за миг в двамата и навярно от почуда, направо седна на скалата. Те го дръпнаха за крака, а Орм посочи към канарата отзад и явно му обясняваше положението и какво трябва да направи. Последва кратък и оживен разговор. През бинокъла можехме да видим, че Хигс клатеше главата си. Той им каза нещо и те стигнаха до някакво споразумение, защото тогава професорът се обърна, направи няколко крачки и изчезна, както научих после, да доведе сина ми, без когото той не желаеше да избяга.
Мина известно време. То изглеждаше цяла вечност, но всъщност бе по-малко от минута. Дочухме викове. Белият шлем на Хигс се появи отново и двамата от стражите на фунг се бяха вкопчили в него. Той извика на английски и думите му достигнаха слабо и до нас.
— Спасявайте се! Ще задържа тези дяволи. Бягайте, проклет глупак, бягайте!
Оливър се поколеба, въпреки че планинецът го дърпаше, докато главите на още фунг се появиха. Тогава с жест на отчаяние той се обърна и побягна. Напред бягаше Оливър, после Джафет, когото бе изпреварил, а след тях напираха многобройни жреци или стражи, размахващи ножове, докато в дъното Хигс се търкаляше върху скалата със стражите.
Останалото бе много кратко. Орм се плъзна по гърба на идола към опашката, последван от планинеца, а подире им тичаха в редица трима фунг, които видимо не мислеха за опасността от падане повече, отколкото шейховете при египетските пирамиди, когато се катереха по тях като гущери. Не мислеха за опасността и Оливър, и Джафет, а летяха по опашката на лъва като по лекоатлетическа писта. Най-после Орм се добра до стълбата и за секунда премина половината, когато чу другарят му да извика. Един фунг бе хванал Джафет за крака и той бе се повалил върху дъската.
Оливър спря и бавно се обърна, като същевременно изваждаше револвера си. После се прицели и стреля, фунг пусна крака на Джафет, изхвърли нагоре ръцете си и падна надолу с главата в бездната. Следното, което си спомням, е че те и двамата бяха между нас и някой извика:
— Изтеглете стълбата!
— Не — каза Куик, — почакайте малко!
Смътно се почудих защо, когато видях, че трима от тези храбри фунг се движеха един след друг през нея, като си опираха за равновесие ръцете на рамената, докато другарите им ги акламираха.