Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Когато димът най-после се разсея, видях, че Джафет бе достигнал Хигс и му жестикулираше да бяга, докато два лъва, мъжки и женски, стояха на малко разстояние и наблюдаваха двойката с интерес. След няколко кратки думи Хигс посочи коляното си, видимо той бе окуцял и не можеше да тича. Джафет се справи с положението, като му посочи гърба си и се наведе. Хигс се метна върху него и, прихванат като чувал с брашно, двамата започнаха да напредват към стълбата.
Лъвът седна като голямо куче и наблюдаваше това странно явление със слаб интерес, но лъвицата, подтикната от женско любопитство, последва и задуши към Хигс. Забелязал я през рамо, той свали смачкания си шлем и го хвърли върху главата на животното. Лъвицата изръмжа после сграбчи шлема, поигра си с него, както прави коте е кълбо прежда. В следния миг, незадоволена, нададе кратък и див рев, изтича напред и клекна за скок, като пляскаше с опашката си. Не можех да стрелям, защото куршума трябваше да мине най-напред през Джафет и Хигс.
Ала точно когато мислех, че краят е настъпил, гръмна карабина от сянката и звярът се търколи, като риташе и хапеше скалата. При това ленивият лъв изглежда се събуди и скочи не към хората, а към ранената лъвица Последва яростна битка, чиито подробности и край се загубиха в облак прах и летящи косми.
Тълпата върху стената започна да схваща истинското положение и започна да крещи от възбуда, която бързо се предаде на по-малко свирепите зверове. Те нададоха ужасен рев и затичаха наоколо, като се държаха предимно в сенките, докато Джафет с товара си правеше бавен, но постоянен напредък към стълбата. Тогава от мрака под задната част на сфинкса се чу бърза стрелба и веднага Орм и Куик излязоха на лунната светлина, следвани от множество разгневени лъвове, които напредваха с кратки пристъпи. Ясно бе, че двамата бяха запазили самообладание и действуваха по план.
Единият изпразваше карабината си в преследващите ги зверове, докато другият изтичваше назад няколко крачки, като вкарваше в движение нова пачка патрони. Тогава той пък започваше да стреля, а неговият другар на свой ред се оттегляше зад него. По такъв начин двамата повалиха доста лъвове, защото разстоянието бе твърде малко за пропуски и куршумите дум-дум често стигаха целта си. Те парализираха даже когато не убиваха. Аз също открих огън и макар че при такава несигурна светлина повечето от изстрелите ми бяха безвредни, другите все пак ликвидираха няколко звяра, станали опасни.
Така се развиха събитията, докато и четиримата, тоест Джафет с Хигс на гърба си, Орм и Куик, достигнаха на двадесетина крачки от стълбата, въпреки че бяха разделени може би на половин крикетно хвърляне. Помислихме, че вече са спасени, и завикахме от радост, докато стотиците зрители върху стената ревяха яростно.
Тогава внезапно положението се промени. От всички страни заприиждаха нови лъвове и обградиха хората в пръстен, кръвожадно настървени, въпреки крясъците и трясъка на оръжията, които те никога не бяха чували преди, които ги плашеха и правеха предпазливи.
Млад лъв се спусна и прекатури Джафет и Хигс. Аз стрелях и го улучих в хълбока. Той яростно захапа раната си, после скочи върху проснатата двойка с ръмжене, но при подобна болка забрави да ги убие. Пръстенът от зверове се стесни. Можехме да виждаме жълтите им очи да блещукат в тъмнината. Орм и Куик можеха да си пробият път с пушките, но те не искаха да изоставят другарите си. Изглеждаше, че бе настъпил ужасният край.
— Следвайте ме! — извика Македа, която през цялото това време бе наблюдавала задъхана до мен, и скочи към стълбата. Аз я дръпнах назад.
— Не! — креснах аз. — Слушайте ме, абати! Една жена ли трябва да ни води?
Как съм слязъл по тази стълба, не мога да си спомня, нито пък зная как планинците идваха след мен, но, мисля, че повечето от тях просто се изтъркаляха надолу по тази тридесет стъпки скала. За тяхна чест трябва да се каже, че те все пак крещяха като демони и размахваха дългите си ножове.