Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Такова сведение не можеше да повдигне духа на никого, въпреки че Куик, винаги с бодро настроение, отбеляза, че това е може би невярно. Сенките започнаха да се сгъстяват в Долината на Хармак, от което разбрахме, че слънцето залязва зад планините. Наистина, ако не беше ясният и чуден отблясък от източното небе, бездната щеше да е потопена в здрач. Скоро в далечината, върху скалната издатина, която знаехме, че трябва да е сфинксовата глава на огромния идол, една малка фигура се появи, очертана от залеза, и започна да пее. В мига, когато чух далечния глас, едва не припаднах и действително щях да падна, ако Куик не беше ме задържал.
— Какво има, Адамс? — запита с тревога Оливър и погледна от мястото, където седяха с Македа и си шепнеха, докато дебелият Джошуа се мръщеше към тях от дъното. — Появи ли се Хигс?
— Не — отговорих аз, — но благодаря на бога, че синът ми е още жив. Това е неговият глас. Ох! Ако можеш, спаси и него!
Сега се надигна сдържано вълнение и някой ми тикна бинокъл в ръката. Но дали че беше лошо нагласен или състоянието на нервите не ми позволяваше, не виждах нищо през него. Затова Куик го взе и докладва:
— Висока стройна фигура с бяла роба, но от такова разстояние при тази светлина не мога да различа лицето му. Би могло да се повика, но това само ще ни издаде. А! Химнът е завършен и той си отиде. Изглежда че скочи в някаква дупка в скалата. Ободрете се, докторе, има за какво да благодарите.
— Да — повторих аз след него, — много благодаря, но въпреки това бих искал повече — след всичките тези години на търсене. Като помисля, че съм толкова близо до него, а той да не знае за това…
Сега върху гърба на идола се появиха трима бойци фунг, отлични мъже, облечени в дълги наметала и въоръжени с копия. Зад тях тръбач носеше рог или издълбан слонов глиг. Те маршируваха нагоре-надолу по дължината на площадката, от възвишението при врата до основата на опашката, като явно правеха проверка. Щом не откриха нищо (разбира се, че те не можеха да ни видят зад храстите на нашето малко плато, чието съществувание без съмнение и не подозираха), тръбачът издаде остър сигнал. Преди ехото да бе заглъхнало, той и другарите му изчезнаха.
— Вечерен обход за проверка. Виждал съм същото на Гибралтар — каза сержантът. — Ох по дяволите! Пуси не лъже, най-сетне… ето го. — И той посочи една фигура, която внезапно се издигна от черния камък на гърба на идола, точно както бяха сторили това стражите.
Това беше Хигс, Хигс без съмнение! Професорът носеше смачкания си слънчев шлем и тъмните, очила, пушеше голямата си лула от морска пяна и си правеше записки в бележника така спокойно, като че седеше пред нов обект в Британския музей. Зяпнах от удивление, защото някак си не очаквах, че наистина ще го видим. Но Орм стана много тихо от мястото си до Македа и само каза:
— Да, това е старият приятел наистина. Е добре, да започваме. Ти, Шадрах, положи стълбата и премини пръв, за да бъда сигурен, че няма твой номер.
— Не — намеси се Македа. — Това куче няма да отиде, защото той никога не би се завърнал — от своите приятели фунг. — Човече — обърна се тя към планинеца Джафет, на когото бе обещала земя, — ти ще прекосиш първи и ще държиш края на стълбата, докато този господар премине. Ако той се завърне благополучно, наградата ти се удвоява.
Джафет поздрави, стълбата бе пренесена и краят й закрепен на начупената скала, която представляваше опашката на сфинкса. Планинецът спря за миг с издигнати ръце и лице. Ясно бе, че се моли. После той нареди на другарите си да държат отсамния край на стълбата и като опита най-напред края й и се увери, че стои здраво, спокойно отиде оттатък, понеже беше храбър човек. Скоро го видяхме да седи на отсрещната масивна скала. Сега бе редът на Оливър. Той кимна на Македа, побледняла като платно, като й промърмори някакви думи, които не достигнаха до мен. После се обърна и разтърси ръката ми.
— Ако можеш, спаси и сина ми! — прошепнах развълнуван.
— Ще направя всичко възможно, ако мога да го намеря! — отговори той. — Сержанте, стане ли нещо с мен, ти знаеш дълга си!
— Ще се опитам да следвам примера ви, капитане, при всякакви условия, въпреки че ще бъде трудно — отговори Куик с доста разтреперан глас.
Оливър отиде до стълбата. Предполагах, че дванадесет или четиринадесет къси крачки щяха да му стигнат да премине отвъд и първата половина той прекоси със спокойна увереност. Когато бе точно в средата на прехода обаче, единият край на отсрещната страна на стълбата се изплъзна малко, въпреки усилията на Джафет да го задържи водоравно. В резултат дъската, вързана за пречките, пропадна няколко сантиметра надясно и едва не предизвика падането на Оливър в бездната. Той се залюля като разтърсена от вятъра тръстика, опита се да пристъпи напред, поколеба се, спря и бавно се сведе на ръце и колена.