Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Може би по този начин той, когото наричат Котката, е избягал от фунг или пък така се свързва с тях като шпионин.
— Или навярно е лъжец, Господарке — прекъсна я Куик, който също бе подслушал разговора им. Това беше версия, която, трябва да призная, ми се струваше вероятна.
— Защо ни доведе тук? — запита Македа скоро.
— Не ви ли казах в Мур, Господарке… да спасим Черни Прозорци. Сега слушайте! При Фунг е традиция да разрешават на тези, които са затворени в идола, да се разхождат върху гърба му при зазоряване и залез. Най-малкото това е техен обичай при Черни Прозорци… Не ме питайте как го зная. Но е истина, кълна се в живота си, който е в залог.
Сега планът ми е такъв. Имаме с нас стълба, която ще достигне от мястото, където стоим, до опашката на идола. Ако чуждестранният господар се появи върху гърба на божеството, което, вярвам, ще направи сега при залеза, някой от вас трябва да отиде и го доведе при нас. Може би е най-добре това да бъдете вие, господарю Орм. Ако отида аз, след случилото се Черни Прозорци няма да ми се довери.
— Глупако — прекъсна го Македа, — как може единствен човек да стори това нещо?
— О, Господарке, то не е толкова трудно, колкото изглежда. Няколко стъпки през бездната и после стотина по опашката на лъва, която е плоска отгоре и толкова широка, че един човек може да тича надолу по нея, ако внимателно следва извивките (естествено при тих ден)… и нищо повече. Но, разбира се, ако господарят Орм се страхува, което не вярвам, слушал съм толкова много за неговата храброст… — И като сви рамене, подлецът млъкна.
— Страхувам ли се, човече? — каза Оливър. — Е добре, не се срамувам да призная, че се страхувам от такова отиване. И все пак аз ще го сторя, обаче не и преди да видя моя брат сам на скалата, тъй като това може да е само твой трик да ме предадеш на Фунг, между които, зная, че имаш приятели.
— Това е лудост, вие няма да отидете! — заяви решително Македа. — Може да паднете и да се разбиете на парчета. Аз казвам, че няма да отидете!
— Защо не, племеннице моя? — прекъсна я Джошуа. — Шадрах е прав, чувал съм толкова много за храбростта на този неверник. Нека сега да го видим да направи нещо.
Тя се обърна към принца като тигрица.
— Много добре, чичо мой. Тогава и вие ще отидете с него. Сигурно един с древната кръв на абати няма да откаже същото, което се осмелява един „неверник“.
Като чу горното, Джошуа отново млъкна и аз нямам точен спомен за това, което той направи или каза във връзка с остатъка от тази трогателна случка. Тогава последна пауза, при която Оливър седна и започна да сваля ботушите си.
— Защо се събуваш, приятелю? — запита Македа с тревога.
— Защото, господарке — отговори той, — ако ще вървя по отвъдния път, по-безопасно е да го сторя по чорапи. Не се страхувайте — добави той нежно, — от детинство съм свикнал на подобни подвизи, макар че този превъзхожда всичко, което някога съм опитвал.
— Все пак аз наистина се страхувам — отвърна тя.
Междувременно Куик бе седнал и започна да сваля своите ботуши.
— Какво правиш, сержанте? — го запитах аз.
— Готвя се да придружа моя капитан в загубена кауза, докторе.
— Глупости — казах аз. — Ти не си млад за това дело, сержанте. Всъщност, ако трябва да отиде някой, това съм аз, тъй като вярвам, че синът ми е там, но зная, че ще ми се завие свят и ще падна, което само би провалило всичко.
— Разбира се — намеси се Оливър. — Аз съм тук командирът и заповедта ми е нито един от вас да не идва. Запомнете, сержанте, че ако се случи нещо с мен, ваше дело е да поемете взривовете и да ги употребите, което можете да свършите само вие. Сега идете и се погрижете за подготовката. Открийте плана на компанията, защото искам да почина и да се съсредоточа. Предполагам, че цялата тази работи е измама и няма да видим професора, но все пак е добре човек да е подготвен.
И така Куик и аз отидохме да надзираваме свързването на две от леките стълби и прикрепването на няколко дъски към горните пречки, за да се ходи по тях. Запитах кой щеше да бъде в групата освен Шадрах и Оливър и ми се отговори, че никой, тъй като всички се страхуваха. Най-после един от планинците на име Джафет се обяви за доброволец, след като му бе обещана земя лично от Детето на Царе. Този подарък тя обяви пред всички, а в случай на неговата смърт — да се даде на роднините му.
Накрая всичко бе готово и настъпи нова тягостна тишина, защото нервите на всички ни бяха толкова опънати, че изглеждахме неспособни да проговорим. Тя бе нарушена от внезапния и ужасен рев, който възлезе от пропастта.
— Сега е часът на хранене на свещените лъвове, които Фунг държат в ямата при основата на идола — обясни Шадрах. После добави: — Ако не бъде спасен, навярно Черни Прозорци ще бъде даден на лъвовете тази вечер, понеже е пълнолуние и е тържеството на Хармак. Не е изключено и да бъде запазен за идното пълнолуние.