Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
И така в същия ред, както преди, ние започнахме преминаването й и след около половин час, тъй като беше по-малко от триста стъпки дълбока, стигнахме дъното. Тук намерихме подобно на стая място, изпълнено с прилепи и вероятно изкопано от хората. Както Шадрах бе казал, в източния му край имаше огромен продълговат камък. Беше така балансиран, че даже ако един човек, натиснеше единия от краищата му, той се завърташе и оставаше от двете си страни проход, достатъчен да позволи на човек да премине покрай него в клекнало положение. Много тихо залостихме отвора на тази примитивна врата и погледнахме навън. Сега пълната луна бе изгряла и ярката й светлина бе започнала да залива бездната. При нея видяхме мрачна сянка, достигаща до триста стъпки над нас. Знаехме, че е хвърлена от хълбоците на гигантския сфинкс, който лежеше отвъд върху каменната планина. От тези хълбоци, според Шадрах, Хигс щеше да бъде спуснат на лъвовете в кошница за храна. В сянката, и от двете й страни, беше бърлогата за хранене, която заемаше почти сто квадратни ярда и от нея се разнасяше отвратителна смрад.
Тази задимена бърлога бе затворена от скална стена или бариера, пресечена с няколко врати от метални пръти. Поне така преценихме при лунната светлина, процеждаща се през тях. Отвъд тази източна стена се чуваха ужасяващи ревове, ръмжения и скимтения. Видимо там бе жилището на свещените лъвове.
Само още една подробност трябваше да се спомене. На скалния под, почти под нас, лежаха човешки остатъци — това личеше по разкъсаните им дрехи и коси. Както някой обясни, мисля, че Шадрах, те бяха на човека, който Орм бе застрелял върху опашката на сфинкса, и на другарите му, изтърсени от стълбата.
Известно време се взирахме в тази ужасна дупка мълчаливо. После Оливър извади часовника си и задействува звънеца му.
— Хигс ми каза — промълви той, — че трябвало да го хвърлят на лъвовете два часа след изгряването на луната, което значи след около петнадесет минути. Сержанте, мисля, че трябва да се приготовляваме.
— Да, капитане — отговори Куик, — всички сме готови, включително и тези зверове, ако се съди по врявата им, освен може би Самюел Куик, който никога не се е чувствал по-малко готов за нещо в живота си. Хайде сега, Пуси, постави тази стълба. Ето ви карабините, капитане, и шест пачки патрони с издълбани върхове. Няма да са ви нужни повече и е безполезно да носим извънредна тежест. В десния ви джоб, капитане, не забравяйте. Аз имам също толкова в моя. Докторе, ето една камара и за теб върху този камък. Ако легнеш там, ще имаш добра видимост и опора за лакътя си. При тази дистанция стрелбата трябва да бъде много точна, даже и при лунна светлина. Най-добре е да поставите револвера си на предпазител, капитане. Поне аз го правя, защото може да ни се случи и падане, а тези новоизработени играчки са с много лек спусък. Ето и Джафет е готов, така че дайте заповед за акцията, сър, и ние ще влезем в действие. Докторът ще преведе на Джафет.
— Слизайте по стълбата — разпореди се Орм — и напредваме около петдесет крачки в сянката, където можем да виждаме, без да ни виждат. Според Шадрах, там се пуска кошницата с храна. Ще стоим на това място и ще чакаме пристигането на тази кошница. Ако в нея е професорът, трябва да го хванем или отведем или, ако е нужно — да го носим до стълбата. При нея да има няколко планинци с готовност да му помогнат. Твоята задача, сержанте, и моята, а също и на доктора, който ще стреля отгоре, е да държим на разстояние лъвовете, доколкото можем, ако те се появят, и да се оттегляме със стрелба. Ако зверовете заловят някой от нас, той трябва да бъде изоставен, иначе ще бъде глупаво да се пожертваме ненужно и двамата. Колкото за останалите, ти, сержанте, и ти Джафет, трябва да се ръководите от обстоятелствата и да действувате по свое усмотрение. Не чакайте специални заповеди от мен, които може и да не последват. Сега, хайде! Ако не се завърнем, Адамс, ще се погрижите за Детето на Царе да се изкачи невредимо по шахтите и ще я отведете в Мур. Сбогом, господарке!
— Сбогом — отговори Македа с твърд глас. Не можех да видя лицето й в този мрак. — Сигурна съм, че скоро ще се завърнете с твоя брат.
Точно тогава се намеси и Джошуа:
— Няма да допусна превъзходството по храброст на тези неверници — заяви той. — Не притежавам техните страшни оръжия и не мога да пристъпя в бърлогата, но ще се спусна да пазя основата на стълбата.
— Много добре, сър — отговори Орм изненадан. — Сигурен съм, че ще ви е приятна нашата компания. Само че запомнете: трябва да сте бърз при изкачването й, защото гладните лъвове са активни. И ние няма да сме отговорни за всичко, което би могло да се случи.