Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Сега дърпайте, братя, дърпайте! — извика сержантът и ние дръпнахме. Бедните фунг, не заслужаваха ли по-добра съдба?
— Винаги нанасяй щети на неприятеля, когато имаш възможност, — забеляза сержантът, като откри огън с автоматичната си карабина срещу няколко фунг, струпани върху гърба на идола. Обаче те скоро побягнаха, освен двама-трима, убити или ранени. Последва тишина, при която чух Куик да казва на Джошуа с най-лошия си арабски:
— Сега мисли ли Ваше Царско Височество, че неверниците са страхливци, въпреки че тези фунг са винаги толкова добри мъже, колкото и ние?
Джошуа отказа да спори и аз се обърнах и погледнах Оливър, който бе скрил лицето си с ръце и изглеждаше да плаче.
— Какво има, о приятелю, какво има? — чух Македа да казва с нежния си глас през сълзи, сълзи на благодарност. — Вие извършихте велико дело. Вие се завърнахте благополучно и всичко е наред.
— Не — отговори той, като забрави титлите й в своята беда, — всичко е лошо. Аз се провалих и тази вечер те ще хвърлят моя брат на лъвовете. Той ми го каза.
Като не намери отговор, Македа протегна ръка на планинеца, другарят му в приключението, който я целуна.
— Джафет — каза тя, — гордея се с теб. Твоята награда става четворна и от днес си капитан на моите планинци.
— Кажи ни какво стана — подканих аз Оливър.
— Следното — отвърна той. — Попитах Хигс за твоя син. Всъщност той пръв заговори за него… изглежда са станали приятели. Каза ми, че не иска да се спасява без него и би могъл да го доведе за миг, защото бил точно отдолу. Е добре, той отиде да го вземе и трябва да е намерил пазача вместо него, който, предполагам, ни е чул да говорим. Ти знаеш за останалото, колкото и аз. Тази вечер, когато пълната луна е два часа високо, ще има жертвоприношение и бедният Хигс ще бъде спуснат в бърлогата на лъвовете. Той пишеше своето завещание в един бележник, когото го видяхме, понеже Барунг му обещал да ни го изпрати.
— Докторе — каза сержантът с доверителен глас, разбрал всичко, — бихте ли ми превеждали малко, искам да поговоря с Котката тук, а моят арабски е твърде слаб?
Кимнах и отидохме в този ъгъл на платформата, където Шадрах стоеше настрана, като наблюдаваше и слушаше.
— Сега, котке — каза сержантът (давам забележките му на неговия език, без мой превод), — само слушай мен и разбери, че ако кажеш лъжи или правиш номера, ти или аз няма да достигнем върха на тази канара отново живи. Схващаш ли?
Шадрах отговори, че разбира.
— Много добре. Ти ни каза, че веднъж си бил затворник между фунг и си бил хвърлен на тези свещени лъвове, но си излязъл. А сега обясни точно как стана това.
— Така, о Куик. След церемониите на жертвоприношението, които нямат сега значение, бях спуснат в бърлогата с кошница за храна и изхвърлен от нея като всяко друго месо. После вратите бяха вдигнати с веригите и лъвовете влязоха да ме разкъсат.
— И какво стана след това, Шадрах?
— Какво стана ли? Ами, разбира се, скрих се в сянката, доколкото можах, точно до стените на пропастта, докато една дяволска лъвица ме надуши и ми отправи удар. Погледни, тук са белезите от ноктите й. — И той посочи драскотините по лицето си. — Тези нокти жилеха като скорпиони и ме подлудиха. Като видях жълтите й очи, ужас ме обзе. Втурнах се към пропастта, както котка, преследвана от куче, се мята към ограда. Вкопчих се в гладката й стена с ноктите си, с палците на нозете, със зъбите. Един лъв скочи нагоре и одра месо от крака ми тук и тук — и той показа белезите, които едва можахме да видим в тази смътна светлина. — После се върна назад за нов скок. Над мен видях малка издатина, голяма колкото да стъпи ястреб, не повече. Скочих, хванах я и издърпах краката си, така че лъвът не ме достигна. Направих усилието, което един мъж прави веднъж в живота си. Някак си се изтеглих до тази издатина. Облегнах едрото си бедро на нея и се притиснах към скалата, за да се закрепя. После тя подаде и аз се стоварих в дъното на тунел. След това, о Боже на Израел, се измъкнах в тъмното до върха на канарата, като душех пътя си и се катерех Като маймуна, рискувайки хиляди пъти среща със смъртта. Отне ми два цели дни и нощите. През последната нощ аз не знаех вече какво правя. И все пак намерих пътя си и по тази причина моят народ ме нарича Котката.
— Разбирам — каза Куик с друг и по-почтителен глас. — Какъвто и голям негодник да си, имаш кураж. Сега кажи, като помниш какво те предупредих — и той потупа дръжката на револвера си. — Тази бърлога за хранене там ли е сега, където и преди?
— Вярвам, о Куик. Защо да се премества? Жертвите се спускат от корема на божеството точно там, между бедрата му, където има врати. Мястото за хранене лежи в празнина на канарата. Тази платформа, на която стоим, е над нея. Никой не ме видя, когато избягах, и не ме потърси, следователно те са си помислили, че лъвовете са ме изяли, както са изяли хиляди. Никой не влиза там, а само когато зверовете са се нахранили и се оттеглят в бърлогата си, тези, които наблюдават отгоре, спускат решетките.