Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
С въздишка на облекчение Коул се облегна назад във ваната. Тази жена превръщаше живота му в ад. Неспособен да размишлява, той взе едно парче сапун и го помириса. Уханието извика у него неясен спомен, който не искаше да го напусне. Пред вътрешния му взор се появиха очертанията на един призрачен женски образ. От меките й, страстни устни бликаше смях и тя промълви сладко:
— Там е работата, капитане, че още не сте платили.
Коул разтвори широко очи. Той беше чувал този глас! Трябва да е полудял. Дори не беше виждал лицето на младата вдовица, а вече мечтаеше да я държи в ръцете си.
Откакто Роберта беше поела ролята на господарка на дома, тя товареше с всевъзможни работи и задължения Дулси, която и без това изнемогваше под тежестта на домакинството. Със строг глас Роберта беше напомнила на чернокожата икономка, че при завръщането си от бала иска да намери спалнята си в безупречно състояние. Макар че беше капнала от умора, Алена предложи на Дулси помощта си. Знаеше колко претоварена беше бедната възрастна жена. В стаята на братовчедка й цареше невъобразим хаос. Навсякъде лежаха разхвърляни дрехи, но между купищата кринолини, копринени чорапи и обувки нямаше нито една вещ на Коул. Неговите дрехи бяха прилежно окачени в гардероба.
Докато навън бушуваше гръмотевична буря, Алена се зае с неприятната работа. Когато мина край голямото огледало, тя с болка осъзна колко бедна изглеждаше в износената си нощница. Спомни си, че още далеч не беше събрала сумата, за да купи Брайър Хил. Досега не беше посмяла да се обърне към Коул за заем, тъй като просто не можеше да измисли убедително обяснение за какво изведнъж на „Ал“ са му притрябвали толкова много пари.
Светкавица озари нощното небе, дъждът се стичаше на потоци по прозорците. Малкият будилник върху нощната масичка обяви с нежен звън среднощния час. Алена стреснато се запита кога беше отлетяло времето. Оставаше й още само да прибере дрехите в гардероба и да оправи леглото на братовчедка си, след което най-сетне можеше да отиде да спи. Но изведнъж тя застина на място. Не долови ли стъпки откъм салона? Или това беше само затихващият тътен на далечен гръм? Както и да е, тя реши, че ще е най-добре да побърза. В никакъв случай не искаше да бъде заварена от Коул и Роберта. Припряно затвори вратата на гардероба, но в този миг отново долови шума. Този път това със сигурност беше скърцането на паркета в салона. Някой приближаваше към спалнята на Роберта. С разтуптяно сърце Алена изтича до лампата и угаси пламъка. За миг остана неподвижна, тъй като не можеше да реши къде да се скрие. След това взе лампата и се вмъкна зад паравана. Но не беше достатъчно бърза. Коул вече беше отворил вратата и въпреки мрака успя да зърне светлата й нощница.
— Още ли си будна? — Гласът му звучеше леко раздразнено.
Светкавица отново озари небето. Алена внимателно подаде глава от прикритието си. Коул стоеше до леглото и събличаше подгизналите си дрехи. След това опипом затърси лампата върху нощната масичка. Изруга тихо, когато не я откри. От чекмеджето извади пура и кибрит.
— Къде си оставила лампата, Роберта? — изръмжа той. Когато драсна клечка кибрит, Алена бързо изчезна зад паравана. Коул бавно и спокойно запали пурата си.
— Хайде ела, недей да се цупиш. Да не си болна? — Той се учуди на необичайната мълчаливост на жена си, но тя вероятно все още се мусеше, че не беше отишъл с нея на бала. В такъв случай трябваше да се примири с мисълта, че нощта ще премине отново в кавги и спорове. Той захвърли пурата си в камината и се насочи към паравана, но преди да успее да го сгъне, параванът се наклони и го блъсна в гърдите. Една бледа сянка искаше да побегне край него, но ръката му се стрелна напред и хвана тънкия плат на някаква дреха.
— Какво, по дяволите, става с теб, Роберта! — Той не обръщаше внимание на ритниците. Внезапно за свое учудване установи, че държи в ръце само дрехата.
Алена се заклатушка заднишком към леглото. Сега тя беше съвсем гола. Отчаяно се опита да му избяга, като се въртеше около леглото. Но Коул беше по-бърз. Той я хвана и я придърпа рязко към се беси. Внезапното докосване на телата им подейства и на двамата като шок. Само за миг голите, меки гърди на Алена се допряха до широкия, космат гръден кош на Коул, след което тя се освободи. Но от краткото докосване Коул разбра едно — това не беше Роберта! Тялото беше твърде крехко и стройно. Той протегна ръка и докосна косите на жената. Като че му се зави свят. Късите коси! Стройното тяло! Това не беше възможно! Очите му се опитаха да пробият мрака и да разпознаят лицето на жената. Гласът му прозвуча като дрезгав шепот: