Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Къде е днес нашият янки, Дулси? Не е ли позакъснял вече?
— Дулси! — долетя в този миг гласът на Коул от банята. — Кажи на Джедидиа да ми донесе горещата вода.
— Него го няма, мистър Коул.
— Тогава прати Ал! Току-що му чух гласа.
Алена рязко се изправи в стола си.
— Ако имате нужда от нещо, вземете си го сам!
— Донеси ми веднага водата, Ал, защото иначе ще ти нашаря задника! — кресна Коул разярено.
— Добре де, добре! — Алена гневно отблъсна стола си назад и се отправи към печката. Провери с пръст дали водата в котела е вече гореща. Изведнъж й дойде блестяща идея. Щеше да даде на този янки един урок, след който той повече никога нямаше да й възлага подобна задача. Тя доля съвсем малко студена вода в котела и го помъкна със стиснати зъби към банята.
— Ал! — извика Коул. Беше на границите на търпението си.
— Да, да, идвам! — Алена блъсна вратата на тясната баня. — На си ви водата!
Преди Коул да успее да реагира, тя изля съдържанието на котела върху гърба му. От болка и гняв Коул изрева като бик. Момичето захвърли котела и побягна със злорад смях. Коул изскочи от водата, метна една кърпа около слабините си и подгони злосторника.
— Проклет, малък негодник! Ще ти дам да разбереш, като те хвана! Тогава най-после ще ти покажа на какво се казва гореща баня!
Алена бързо се постара да застане така, че кухненската маса да е между нея и преследвача й. За да може да бяга по-добре, тя свали ботушите си и ги захвърли. Единият профуча край Коул, но другият го улучи с пълна сила по пищяла.
— Какво става тук? — извика един писклив глас. Роберта стоеше в рамката на кухненската врата.
— Хлапакът отново едва не ме изгори — успя да процеди Коул през зъби. — Когато се оправя с него, ще му бъдат необходими студени компреси!
— Престани веднага с глупостите, Коул! Трябва да поговорим. Ела с мен горе!
Алена използва възможността, за да се измъкне.
— Колко пъти съм ти казвала да не се занимаваш с Ал! — беснееше Роберта.
— Изглежда, забравяш, че Ал работи в лазарета, а там по случайност е и моето работно място — отвърна подигравателно Коул.
— Всъщност ти за кого си женен — за проклетия лазарет или за мен? — изсъска Роберта. — За мен никога нямаш време, а постоянно се занимаваш с Ал!
— Не се притеснявай, любов моя — отвърна Коул с неприкрит цинизъм. — Той няма да стигне до Вашингтон заедно с мен.
— Хайде де! Та ти би предпочел да останеш тук, вместо да се присъединиш към най-близките съветници на президента Линкълн.
— Не се заблуждавай, Роберта — каза Коул, клатейки глава. — Разбира се, че ще стигна до Вашингтон. Но трябва да си наясно, че когато войната приключи, аз ще се завърна в родното си място, за да поема отново лекарската си практика.
— Какво? Искаш да кажеш, че трябва да се оставя да бъда заклана от индианците? Никога! Там можеш да замъкнеш само трупа ми!
Ядосан, Коул й обърна гръб и хлопна шумно вратата на банята зад себе си. Той захвърли кърпата в ъгъла и влезе във водата. Но Роберта беше прекалено възбудена, за да приключи разговора дотук, и го последва.
— Няма да се отървеш така лесно, Коул Лейтимър! Освен това трябва да поговорим за довечера. Аз искам да отида на бала!
— Ами иди! Аз във всеки случай имам работа.
— Теб не те интересува дори ако отида с друг мъж! — зави Роберта от яд. — Ти си студен и безчувствен!
Коул я погледна изненадано.
— Аз ли?
— Ти си студен като лед! — оплака се Роберта през сълзи.
— Но, мила моя, по-скоро ще се стопи ледът през януари на река Минесота, отколкото ти в леглото — отвърна небрежно Коул.
— Какво искаш да кажеш с това? — попита Роберта възмутена.
— Роберта, изглежда, че след сватбата аз ти омръзнах. Честно казано, в онази първа нощ, когато Ал ме извади от реката, ти ми хареса много повече.
Роберта погледна с отвращение мъжа си, след което му удари шумна плесница.
— Как смееш! Само защото не лягам с теб като някоя малка уличница, ти си позволяваш да нахалстваш така. Аз съм дама, Коул Лейтимър, ако все още не си го разбрал, а една дама не обича да бъде опипвана и мачкана!
Коул поглади с ръка зачервената си буза, като наблюдаваше учудено жена си.
— Странно, но май си спомням, че за твоите любовни услуги аз ти направих подарък — един медальон. — Погледът му се плъзна по деколтето на обшития й с дантела пеньоар. — Знаеш ли, Роберта, понякога ми се струва, че ти имаш две коренно различни страни. Къде остана жената, която държах през онази нощ в ръцете си?
Роберта го погледна с омраза, врътна се на токчетата си и излезе от банята. Този път тя трясна вратата зад себе си.