Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Какво, да не би да си забравил добрите си обноски, любезни господине? — намръщено попита Мери Маргарет, като повелително посочи с ръка на Гейдж да помогне на Шимейн.
— Или си мислиш, че като ти е слугиня, не й трябва помощ, за да слезе от каруцата?
Сконфузен от добродушното смъмряне, Гейдж се извърна към каруцата и кимна на Шимейн да се надигне от седалката. Когато ръцете му обгърнаха тънкия й кръст, за да я свалят на тротоара, Шимейн забеляза, че бузите му са се изчервили под бронзовия загар, сякаш господарят й се притесняваше да не би тя да го сметне за груб или недодялан. Сърцето й запърха развълнувано при мисълта, че у този железен мъж може да се крие такава момчешка стеснителност. Очевидно не му беше все едно какво мисли прислужницата му за него.
— Мадам, позволете ми да ви представя госпожица Шимейн О’Хърн — обяви Гейдж и церемониално свали шапка. Но умът му бе другаде. Мислеше за това как почти бе успял да обхване талията й с две ръце фигурата й беше съвсем тъничка и крехка, а в същото време по нея имаше безброй съблазнителни извивки, излезли сякаш изпод ръката на изкусен майстор резбар. Гейдж тръсна глава, за да прогони тези приятни мисли и кимна галантно с глава към възрастната жена.
— Шимейн, пред теб стои може би най-достойната дама в нашата малка общност, неоспоримо очарователната и сияйна вдовица госпожа Мери Маргарет Макгий.
— О, стига! — засмя се Мери Маргарет и махна пренебрежително с грациозната си, деликатна ръка. Сетне се обърна към младата жена, усмихна се мило и взе дланта й в своята.
— Удоволствие е да се запозная с теб, скъпа, и ако все още никой в този градец не го е сторил, позволи ми да ти кажа „добре дошла“ при нас.
— Много съм ви признателна за любезността, мадам — отговори Шимейн напълно искрено.
Мери Маргарет вдигна въпросително поглед към високия мъж, който стоеше до тях, хванал в ръце сина си.
— Дали благороден джентълмен като теб би имал нещо против, ако една стара вдовица му отмъкне за малко прислужницата, за да я запознае с някой и друг жител на това градче?
Настойчивият й поглед накара Гейдж да вдигне изненадано вежди. Трябваше му обаче само миг, за да прозре намеренията й. На улицата бе съзрял неколцина млади ергени, чиято възраст беше много по-близка до тази на Шимейн, отколкото неговата собствена. Колкото и да бе привързан към Мери Маргарет, Гейдж не беше сляп и прекрасно познаваше романтичната й природа. Вдовицата бе главната виновница за поне три сватби между новодошли в Нюпорт Нюз представители на ирландската раса и дългогодишни заселници от града. Хм, никак нямаше да му хареса, ако с нейно съучастие някой младеж дойдеше да го умолява да му продаде момичето.
— Ще поверя Шимейн на грижите ти, Мери Маргарет, но те умолявам да не правиш пакости зад гърба ми.
На лицето на възрастната жена се изписа искрено възмущение.
— Че каква пакост, по твоему, може да стори една немощна вдовица като мене, Гейдж Торнтън?
Думите й не успяха да го трогнат.
— Знам каква изкусна сватовница си, Мери Маргарет, и няма да ти позволя да размекнеш сърцето на някой млад хубавец с приказки за моята прислужница. С други думи, не възнамерявам да я продавам на разни влюбени ромеовци, които биха искали да се оженят за нея. Ясно ли се изразих?
Мери Маргарет потисна желанието си да се усмихне доволно и вместо това придаде на лицето си престорено невинно изражение.
— Не може да бъде, господин Торнтън! Трябва ли да разбирам, че самият ти си хвърлил око на тая хубавица?
Гейдж се опита да скрие смущението си от проницателния й поглед.
— Разбирай каквото си щеш Мери Маргарет, но ако искаш да останеш моя приятелка, внимавай как се държиш с момичето. То е моя собственост.
Вдовицата сведе глава с грациозно смирение.
— Схванах предупреждението ви, сър. Ще бъда много внимателна.
— Добре! — Гейдж кимна отсечено, извърна се и понесе Андрю към магазина.
Мери Маргарет се усмихна замислено, подпря изящните си малки ръце на бастуна и впери изучаващо поглед в Шимейн.
— Да-а, ти със сигурност си много красиво създание — заяви тя най-накрая. — Не се съмнявам, че скоро няма да остане ни една млада девойка или стара мома наоколо, която да не ти завижда за мястото ти в дома на Гейдж Торнтън. Дано само не се озлобят прекалено много срещу теб, задето си уловила най-хубавата риба в морето. Всички местни момичета се мъчат да оплетат тая апетитна, хлъзгава пъстърва в мрежите си вече близо година, ама все не им се удава. С една от тия жени трябва да си особено внимателна, но може би ти вече си се запознала с нея.