Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
С крайчеца на очите си видя как привлекателен, тъмнокос мъж влиза в залата и сърцето й направо подскочи. Клара сведе очи, разтвори ветрилото, което Люсиен й бе подарил, и се приготви да го използва.
Люсиен откри жена си в претъпканата бална зала, след като една минута я търси с поглед. Беше очаквал да свари Клара да танцува в обятията на някой от безбройните си обожатели, но вместо това седеше в едно ъгълче и явно чакаше той да я намери.
Беше скрила лицето си наполовина зад ветрилото, което той й подари, и си вееше с бавни движения, за да има повече въздух. Но очите й му изпратиха над ръба на ветрилото знак, който го привлече към нея.
И той знаеше как се играе нейната игра, както познаваше и играта на Памела. Само че тази тук беше за него сладка и възбуждаща и щеше да остане такава докато той е единственият обект на кокетството на Клара. Тя ужасно обичаше да флиртува и трябваше или тя да се откаже, или той да го приеме.
О, тя беше наистина майсторка в изкуството да съблазнява. Когато видя, че Люсиен се бави, тя свали ветрилото точно колкото той да може види, че устните й се извиха разочаровано. После ветрилото пак бавно се вдигна, докосна леко брадичката й, залюля се по-близо до лицето, преди да се вдигне на височината на очите. Люсиен бързо се огледа, за да разбере дали някой друг е могъл да реши, че поканата е отправена към него, но разбра, че неговите познати вече са забелязали присъствието му.
Чувството, което го обзе, беше донякъде възбуда, донякъде гняв. Ако Клара си позволи някой ден да флиртува толкова открито с друг мъж, щеше да я убие. Или да убие себе си. Един от двамата, за да сложи край на мъките. Все пак досега тя се бе държала предпазливо и беше сдържала обещанието си. Не беше проявявала интерес към никой друг, ни най-малко. Той беше наистина единственият, комуто посвещаваше удоволствието да изпитва майсторството й на изкусителка. Както го направи сега. Тя продължаваше да го гледа, намигна му, а после отпусна ветрилото така, че той да види усмивката й.
Виж я ти, малката вещица! — помисли си той, въпреки волята си развеселен. Ще приеме поканата й и то така, че тя никога да не го забрави.
Когато стигна до нея, тя вече беше станала и се престори на изненадана, че го вижда.
— О, Люсиен!
— Един танц — каза той и й подаде ръка. — После ще те отведа вкъщи.
Тя тръгна с огромно удоволствие с него и не скри радостта си, че е дошъл. Посрещнат с такава усмихната радост, той се почувства като крал на Англия.
— Но аз съм тук с леля си, милорд — каза Клара, докато той я въртеше във валса. — Надявам се, не искаш да я изоставя? — Гласът й беше лек и закачлив, а той вече знаеше какъв отговор очаква.
— Моят чичо току-що ме осведоми, че ще изпрати лейди Ана до дома й. Тъй че няма нужда да се тревожиш за нея. Ако зависи от него, мисля, че твърде скоро неговият брак ще ни направи роднини.
— Както вече си го бяхме помислили веднъж преди много години — засмя се Клара.
Той я привлече още по-близо.
— Точно така. Но нали е излишно да ти казвам, че не го одобрявам.
— Не, наистина е излишно — каза тя, все още усмихната. — Ръката й се плъзна по рамото му и по-нагоре, към врата, а Люсиен усети как по гърба му минават тръпки. Колко леко беше тялото й в неговите обятия. Да танцуваш с Клара беше като да държиш перце. — Мислех, че искаш да отидеш днес в твоя клуб — забеляза тя. — С Джак. Виконт Сивърн нямаше търпение да се махне от тук и да се присъедини към вас, преди да си намери нещо друго.
— Значи пак е изчезнал, нали? — попита Люсиен и я завъртя толкова силно, че й секна дъхът.
— Заедно с лорд Хемстед, бащата на Бела.
— Господи, значи няма да се появят цялата вечер. Надявам се само, че Върси ще нареди да минат през всички стаи, преди да угасят светлините, в противен случай могат да открият Хемстед и Улф утре заран все още там.
— Люсиен, толкова се радвам, че си тук — каза тя. Съзнанието, че тя се радва на присъствието му, правеше с него твърде странни неща. Беше невъзможно да си представи, че друга жена на този свят може да ги прави.
— Дойдох само за да те отведа вкъщи, за да си ми на разположение, лейди Калън. Каретата ми чака отвън.
— Хубаво — измърмори тя, а той усети как се вцепенява от желание. Защото тя изглеждаше наистина главозамайващо.