Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Добре тогава. Добре. Просто… след онова, което каза тази сутрин…
— Че съм влюбена в теб? — Сложи чашата на подложката върху нощното шкафче. — Истина е.
Изведнъж го завладяха горещи емоции, които не можа да разгадае. Но най-силната от тях бе неописуем страх.
— Малъри. — Тя продължи да го гледа с мълчаливо търпение и страхът скова гърлото му. — Слушай, не искам да те нараня.
— Тогава недей. — Леко стисна ръката му. — Всъщност не аз имам за какво да се безпокоя, а ти.
— Така ли?
— Да. Обичам те, което, естествено, означава, че искам да отвърнеш на чувствата ми. Не винаги получавам каквото искам, но обикновено намирам начин. Всъщност почти винаги. Предупреждавам те, че скоро и ти ще се влюбиш в мен. Ако мисълта за това те плаши, наистина имаш по-сериозен повод за безпокойство, отколкото аз. Прокара пръст по гърдите му. — Забележителна фигура за човек, който работи на бюро.
Сграбчи ръката й, преди да стане горещо.
— Да не се разсейваме. Това просто не влиза в плановете ми.
— Защото веднъж си пострадал. — Наведе се и леко го целуна. — Нормално е това да остави следа у теб. За твой късмет, аз съм търпелива. И внимателна — добави тя, надигна се и го притисна между бедрата си. — Но упорито преследвам целта си.
— За бога, Малъри…
— Отпусни се и изживей удоволствието да бъдеш ухажван.
Обзет от възбуда и благодарност, той се предаде на ласките й.
— Не бих пропуснал тази възможност.
— Няма смисъл да упорстваш. — Развърза халата си и остави да се свлече от раменете й. Плъзна длани нагоре по гърдите му, а след това обхвана лицето му и го омая с целувките си. — Един ден ще се омъжа за теб — промълви тя и избухна в смях, когато тялото му потръпна. — Не се безпокой. Скоро ще свикнеш с тази идея.
Заглуши възраженията му с устни.
Дванадесета глава
Малъри се чувстваше на седмото небе. „Не е само заради секса“, помисли си тя, докато пееше под душа, макар и да не можеше да отрече, че това е една от причините. Винаги се чувстваше силна и уверена, когато има ясна цел.
Търсенето на ключа бе нещо загадъчно и колкото я зареждаше с енергия, толкова я хвърляше в паника. Но да убеди Флин, че са родени един за друг, бе нещо кристално ясно. Цел, за която бе готова да се бори със зъби и нокти.
Не можеше да си обясни защо се влюби в него и какво я кара да мисли, че това е истина.
Определено не приличаше на идеалния мъж, чийто образ бе изградила в съзнанието си. Не готвеше специалитети, не говореше френски или италиански и не обичаше да прекарва свободното си време в разглеждане на музеи. Не носеше елегантни костюми и не четеше поезия. Поне тя не мислеше, че чете поезия. Винаги бе мечтала да се влюби в мъж, който притежава поне някои от тези черти. И естествено, очакваше този мъж да я ухажва, да я съблазни и в най-романтичния момент да й се обясни във вечна любов.
Бе подложила на анализ всяка от връзките си преди Флин и бе открила в тях безброй недостатъци. Накрая бе решила, че това няма значение, защото никоя от тях не бе сполучлива.
Нямаше желание да мисли за различията, които имаха с Флин. Знаеше само, че бе пленил сърцето й, когато най-малко бе очаквала. И това й харесваше.
Трябваше да признае, че я привлича и нежеланието му да се обвързва. Виждаше интересно предизвикателство в това, че ще трябва тя да го преследва и впечатлява със своята откровеност.
Когато най-сетне бе успял да се измъкне от леглото около три часа, бе доловила страха и смущението му, както и желанието му да остане.
„Нека се поизмъчва известно време“, реши тя. На шега се обади в местния цветарски магазин и поръча дванадесет червени рози за офиса му. Почти затанцува, докато вървеше към галерията за срещата с Джеймс.
— Много сме весели тази сутрин — отбеляза Тод, когато я видя да влиза.
— Имам повод. — Приближи се към него и звучно го целуна. — Тук ли е?
— Горе. Очаква те. Изглеждаш невероятно, сладурче. Да те схруска човек.
— Чувствам се още по-невероятно.
Потупа го по бузата и се качи по стълбите. Почука на ратата на офиса. Влезе.
— Здравей, Джеймс.
— Малъри. — Той стана от бюрото и протегна и двете и ръце. — Много ти благодаря, че се отзова.
— Моля. — Настани се на стола, който й посочи. — Как вървят нещата?
С измъчен израз на лицето, Джеймс седна.
— Сигурно си чула за проблема на Памела с госпожа К. Ужасно недоразумение, което едва не ни коства един ценен клиент на галерията.
Малъри се постара да си придаде загрижен вид, докато дълбоко в себе си тържествуваше.