Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Косата ти изглежда страхотно.
Малко замаяна от опитите да прави компания на Дейна, докато се налива с вино, Малъри махна с ръка към новата й прическа. Леко изсветлените кичури подчертаваха матовия оттенък на кожата й и тъмните й очи. В резултат на другото, което бяха сторили вълшебните пръсти на Зоуи, правите й коси изглеждаха по-гладки и лъскави.
— Трябва да ти се доверя. Почти съм сляпа и не мога да преценя сама.
— Аз също изглеждам страхотно. Зоуи, гениална си.
— Видяхте ли? — С леко поруменели от гордост страни, Зоуи кимна и на двете. — Използвай мострата от нощен крем, която ти дадох, през следващите няколко дни — каза тя на Малъри. — Ще ми кажеш какво е мнението ти. Хайде, Дейна, да видим дали ще успея да те натоваря в колата.
— Добре. Наистина ми харесвате, момичета. — Със замечтана усмивка Дейна прегърна и двете. — Не се сещам за никого, с когото бих предпочела да се напия. Трябва всеки месец да си устройваме подобни събирания. Като литературен кръжок.
— Добра идея. Чао, Мал.
— Искаш ли помощ?
— Не. — Зоуи хвана Дейна през кръста. — Ще се справя сама. По-силна съм, отколкото изглеждам. Ще ти се обадя утре.
— И аз. Казах ли ви, че Джордън Хоук е нищожество?
— Само около петстотин пъти. — Зоуи я повлече към колата. — Можеш да продължиш да го повтаряш по пътя.
Малъри затвори вратата, внимателно я заключи и се отправи към спалнята. Не устоя на изкушението да застане пред огледалото и да поекспериментира с новата си прическа, накланяйки глава под различен ъгъл. Не можеше да каже какво точно е направила Зоуи, но ефектът бе чудесен. Не бе зле за разнообразие да престане да направлява фризьорката и да си мълчи, докато я подстригват.
Може би винаги, когато посещава салон, трябва да се увства гузна и замаяна от вино.
Би могла да изпробва тази комбинация и в други случаи. При зъболекар, когато избира ястие в ресторант, при срещи с мъже. Не, не и с мъжете. Намръщи се на отражението си. Ако една жена не показва на мъжете какво желае, те започват да й налагат волята си. Освен това сега нямаше намерение да мисли за мъже. Не се нуждаеше от компанията им. В момента дори изпитваше ненавист към тях. Сутринта щеше да прекара час в умуване върху загадката с ключовете, а после внимателно да се облече с най-деловия си тоалет. „Костюм“, реши тя. Гълъбовосивия, със седефените аксесоари. Не, не, червения. Да, с червения костюм. Елегантно и провокативно. Изтича до гардероба, в който всички тоалети бяха подредени по предназначение и цвят, взе червения си костюм и с танцова стъпка се върна пред огледалото.
— Джеймс — започна тя с израз на съчувствие и нехайство. — Неприятно ми е да чуя, че галерията върви към провал без мен. Да се върна? Е, не зная дали е възможно, защото имам няколко други предложения. О, моля те, недей да хленчиш. Смущаващо е. — Разроши косите си. — Да, зная, че Памела е самият дявол. Всички го знаем. Е, щом положението е толкова тежко, предполагам, че ще мога да помогна. Стига, не плачи. Всичко ще се оправи, всичко ще бъде наред.
Усмихна се и доволна, че всичко в нейния свят отново ще дойде на мястото си, започна да се приготвя за лягане.
След като се преоблече, за миг се изкуши да остави дрехите си разхвърляни из стаята, но все пак старателно ги сгъна и ги прибра. Беше по тънка нощница, когато чу почукване на вратата. Предположи, че някоя от приятелките й е забравила нещо, и побърза да отключи. Примигна недоверчиво, щом зърна намръщеното лице на Флин.
— Искам да поговоря с теб.
— Може би аз не искам да разговарям с теб — отвърна тя, полагайки усилие да произнася отчетливо всяка дума.
— Трябва да изясним един въпрос, ако ще… — Той плъзна поглед от прелестните й разрошени къдрици и поруменялото й лице към формите на тялото й под ефирната коприна. Очите й имаха странен блясък. — Какво има? Пияна ли си?
— Полупияна съм, което си е лично моя работа. Сестра ти е доста по-зле, но няма причина да се безпокоиш, защото я откара Зоуи, която е напълно трезва.
— Дейна трябва да изгълта безброй бири или поне бутилка вино, за да се напие.
— Изглежда, си прав. В този случай беше вино. След като уточнихме това, напомням ти, че аз съм само наполовина пияна. Хайде, влез и се възползвай от състоянието ми.
Флин издаде звук, който би трябвало да мине за смях, и реши, че най-разумната реакция е да пъхне ръцете си в джобовете.
— Доста примамлива покана, сладурче, но…
Малъри реши проблема, като го сграбчи за ризата и рязко го придърпа към себе си.
— Хайде, влез — повтори тя и впи устни в неговите.