Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Да. Твърде голяма е за салон, но може би някой ще прояви интерес към част от помещенията за друга дейност.
След като отстрани маската, Зоуи започна да втрива овлажняващ лосион.
— Сетих се за това. Дори имам една щура идея. Не я отхвърляйте, преди да ви опиша за какво става дума. И трите искаме да започнем собствен бизнес.
— Да, но…
— Почакай да свърша — обърна се Зоуи към Малъри, докато слагаше крем около очите й. — Първият етаж има два чудесни сводести прозореца. Идеален е за изложбена зала. Най-широката стая е в средата, а от нея се влиза в няколко ниши. Ако някой желае да открие малка галерия за творби на местни художници и скулптори, не би могъл да намери по-добро място. В съседство с тази зала има две широки помещения, подходящи за книжарница и бистро или кафене.
— Дотук не чух нищо за фризьорски салон — изтъкна Дейна, но продължи да слуша с интерес.
— Горе. Когато някоя клиентка дойде за прическа, маникюр или поредица козметични услуги, ще трябва да мине покрай галерията и кафенето, когато влиза и излиза. Чудесна възможност да избере подарък за леля Мери или да си купи книга, която да почете, докато я разкрасяват. Може би дори да пийне чаша кафе или вино, преди да си отиде у дома. Всичко това на едно място, в приятна обстановка.
— Наистина доста си помислила — отбеляза Малъри.
— Да. Дори ми хрумна име. „Малки удоволствия“. Хората имат право да се поглезят от време на време. Бихме могли да предлагаме пакети услуги и съвместни промоции. Зная, че е твърде амбициозно, а и се познаваме едва от няколко седмици. Но вярвам, че ще се получи. Просто си помислете, преди да кажете „не“.
— Искам да видя къщата — каза Дейна. — Не съм доволна от работата си в библиотеката, а какъв е смисълът човек да работи, щом не се чувства удовлетворен?
Вълните на енергия и ентусиазъм, които струяха от Зоуи, бяха почти видими. Малъри би могла да изтъкне десетки разумни доводи защо тази идея е не само твърде амбициозна, а е налудничава. Но сърце не й даде да го направи.
— Не искам да развалям всичко, но съм почти сигурна, че ще ме повикат да се върна на работа в галерията. Всъщност, днес следобед се обади бившият ми шеф и ме помоли да отида при него утре, за да си поговорим.
— Е, това е страхотно. — Зоуи застана зад стола на Малъри и започна да прокарва ръце по косите й, за да усети тежестта и формата им. — Зная, че си обичала работата си там.
— Галерията е моят втори дом. — Малъри хвана ръката й. — Съжалявам. Идеята ти наистина е добра. И забавна, но…
— Не се тревожи.
— Хей. — Дейна махна с ръка. — Не забравяй за мен. Няма да се откажа. Утре ще ме заведеш да разгледам къщата. Може би ще измислим нещо само двете.
— Добре. Мал, да намокрим косата ти.
Чувствайки се твърде гузна, за да капризничи, стоически остана неподвижна, докато Зоуи я подстригваше.
— Ще ви кажа защо сутринта отидох в редакцията при Флин, с когото вече не разговарям.
Зоуи продължи да работи, слушайки разказа на Малъри за картината от галерията и убедеността й, че е от същия художник.
— Няма да познаете кой я е купил — продължи тя. — Джордън Хоук.
— Джордън Хоук? — почти изпищя Дейна. — По дяволите! Искам шоколад. Сигурно ти се намира някой.
— Имам малък запас в хладилника. Какъв е проблемът?
— Бяхме гаджета преди милион години. По дяволите, по дяволите, по дяволите! — не престана да повтаря тя, Докато отвори хладилника и намери две блокчета „Годайва“. — Запасът ти за спешни случаи е „Годайва“?
— Защо човек да не лекува най-тежките си депресии с най-добрия шоколад?
— Права си.
— Ходила си с Джордън Хоук? — полюбопитства Зоуи. — Сериозно ли?
— Беше преди години, когато бях млада и глупава. — Дейна разопакова единия шоколад и отхапа голямо парче. — Мъчителна раздяла. Той ме заряза. Точка. Глупак, копеле, нищожество. — Отново отхапа. — Вече се чувствам по-добре.
— Съжалявам, Дейна. Ако знаех… Е, не зная какво щях да направя. Трябва да видя картината.
— Няма значение. Забравих го. Напълно.
Но взе шоколада и си отчупи още.
— Трябва да кажа нещо, след което сигурно ще поискаш и другия шоколад. Не мога да приема това за съвпадение, както и да намеря разумно обяснение за него. Ние трите… и Флин, брат ти. А сега и двамата му най-добри приятели, единият от които е твое бивше гадже. Получава се доста затворен кръг.
Дейна я изгледа втренчено.
— Точно тази част не ми харесва. Имаш ли още една бутилка вино?
— Да. На решетката над хладилника.
— Ще се прибера пеша или ще повикам Флин да ме вземе. Но ще си тръгна от тук пияна.
— Аз ще те откарам — предложи Зоуи. — Давай, можеш да пиеш до забрава, стига да си готова да тръгнем преди десет.