Ключът на светлината

— Не… да избягам? — повтори тя. — От какво?

— От мен, от грозния ми диван и тромавото ми куче. Няма да се измъкнеш, Малъри.

— Не ми говори с такъв тон. — Тя остави чашата си. — И не си въобразявай, че можеш да ме плашиш, че няма да избягам, защото ти си този, който няма да избяга от мен.

Флин сложи чашата си до нейната.

— Така ли?

— Точно така. Победих един зъл келтски бог, така че за мен ти си детска игра.

— Искаш да се бием?

— Може би.

Вкопчиха се един в друг. Устните му се впиха в нейните и спряха дъха й. Целувката продължи цяла вечност. Тя се отдръпна назад, но пръстите й останаха преплетени на тила му.

— Родени сме един за друг, Флин.

— Радвам се, че е така, защото съм влюбен в теб. Ти си моят ключ, Мал. За всички ключалки.

— Знаеш ли какво искам точно сега? Гореща вана, малко супа и да подремна на един грозен диван.

— Днес имаш късмет, защото мога да уредя това.

Хвана ръката й и заедно излязоха от стаята.

По-късно Роуина отпусна глава на рамото на Пит и проследи колите с поглед.

— Днес е хубав ден — каза тя. — Зная, че не е свършило, но денят е хубав.

— Имаме малко време преди следващия етап.

— Няколко дни, а после четири седмици. Кейн вече ще ги следи по-зорко.

— Както и ние.

— Красотата надделя. Сега познанието и смелостта ще бъдат подложени на изпитания. Има толкова малко, с което бихме могли да помогнем. Но тези смъртни са силни и умни.

— Странни същества — отбеляза Пит.

— Да. — Тя вдигна поглед и му се усмихна. — И безкрайно интересни.

Влязоха обратно в къщата. Железните порти в края на алеята тихо се затвориха. Каменните воини от двете им страни щяха да бдят и през следващата фаза на луната.