Ключът на светлината

— Аха. — Малъри се повдигна на пръсти, отново докосна устните му със своите и почувства учестеното биене на сърцето му. — Няма да стигнеш до вратата. Зная какво правя и какво искам. Това плаши ли те?

— Доста. Скъпа, дойдох тук да поговорим за нещо, което вече не си спомням. Какво ще кажеш да направя кафе и…

— Явно ще се наложи аз да действам през цялото време.

С плавно движение свали нощницата си и я хвърли встрани.

— Мили боже!

Бледорозовата й плът бе неустоима, а буйните руси къдрици се спускаха над гърдите й и докосваха зърната им. Очите й, тъмносини и изведнъж доловили възбудата му, не откъснаха поглед от неговите, докато се приближаваше.

Ръцете й обгърнаха врата му и топлите й устни обсипаха неговите с копринени ласки.

— Няма от какво да се боиш — прошепна тя. — Добре ще се погрижа за теб.

— Не се и съмнявам. — Пръстите му неусетно се озоваха сред прелестните й къдрици. Тялото му бе в лабиринт от чувствени пориви и разумът не можеше да намери изход. — Малъри, аз не съм герой.

— Кой иска да бъдеш? — засмя се тя и всмука брадичката му. — Нека бъдем грешни, Флин. Много грешни.

— Щом настояваш. — Завъртя я така, че се озова притисната между тялото му и вратата. — Дано помниш чия беше идеята и че се опитах…

— Замълчи. Твоя съм.

Ако отиде в ада, щеше да се постарае да си струва. Обхвана ханша й, повдигна я на пръсти и забеляза тържествуващия израз на очите й, преди устните им да се слеят.

Сякаш държеше запален фитил. Тя бе опасна жена, която осъзнава силата си и подлага неговата на изпитание. По кожата й бе избила пот, а тихите звуци, които издаваше, ставаха все по-умоляващи. Вече отчаян, зарови лице косите й и плъзна ръка между бедрата й.

Последва изригване, стон и впиване на нокти в гърба му, докато ханшът й чувствено се поклащаше. Издърпа ризата му нагоре и зъбите й одраскаха рамото му, а бързите й ръце сграбчиха джинсите му.

— В леглото.

В съзнанието му се въртяха еротични видения как дава воля на страстта си до вратата, но удоволствието би било твърде кратко. Затова я заобиколи и захвърли обувките си, когато се препъна с тях в някакъв ръб. Все едно й бе къде. Единственото, което я интересуваше, бе да утоли напиращата жажда. Носеше се във вихър от завладяващи усещания и всяко докосване, всяко вкусване от тях още повече я разпалваше. Искаше да чувства трептенето на мускулите му, топлината, струяща от позите му, и дълбоко в себе си да знае, че причината е тя. Отпуснаха се на леглото, останали без дъх, и безумно се вкопчиха един в друг върху пастелните чаршафи. Тя се засмя, когато ръцете му енергично повдигнаха нейните над главата й.

— Нека не бързаме — успя да промълви Флин.

Изви гръбнак и се притисна към него.

— Защо?

— Ще ти покажа неща, за които е нужно време.

Малъри облиза горната си устна.

— Откъде искаш да започнем?

Стомахът му бе свит до болка. Сведе глава, за да започне от горещите й устни. Вдъхна от опияняващия й аромат и плъзна език към вдлъбнатината под шията й, където се долавяше пулсът й. Бавно продължи надолу към нежните й гърди и когато обхвана зърната им с устни, тоновете й станаха неудържими.