Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Сега на тях се появи дяволита усмивка, която я накара да изпита желание да ги разкървави.
— Добре изглеждаш, Дейн.
Докосна косите й, преди да успее да се отдръпне.
— Долу ръцете. Не, не живея тук. Какво искаш?
— Да изляза с Джулия Робъртс, да посвиря с Брус Спрингстийн и „Ий Стрийт Бенд“ и да пийна студена бира. А ти?
— Да прочета подробностите за твоята бавна, мъчителна смърт. Какво правиш тук?
— Очевидно те дразня. Но това е само допълнително удоволствие. У дома ли е Флин?
Не изчака отговора й, а мина покрай нея и влезе в хола. Мо се събуди и тихо изръмжа.
— Дръж, Мо — извика Дейна със задоволство.
Явно необезпокоен от заплахата да бъде връхлетян от огромното кучешко туловище, Джордън приклекна до него.
— Значи това е прословутият Мо?
Забравил за травмата си, Мо скочи, изправи се на задни крака, сложи предните си лапи на раменете му и го близна за добре дошъл.
Дейна скръцна със зъби, когато смехът на Джордън се сля с веселия лай на кучето.
— Голямо момче. Господи, каква физиономия. — Разроши козината на Мо, почеса го зад ушите и хвърли поглед към Флин. — Как я караш?
— Добре. Не знаех, че ще дойдеш толкова скоро.
— Намерих време. Имаш ли бира?
— Разбира се.
— Не искам да прекъсвам тази трогателна среща. — Гласът на Дейна прозвуча като хладно острие, насочено към тила на Джордън. — Но какво прави той тук?
— Дойдох да прекарам няколко дни с приятели в родия си град. — Джордън се изправи. — Нали мога да се настаня тук?
— Никакъв проблем. — Флин стана от дивана. — Радвам да те видя.
— И аз теб. Голяма къща. Страхотно куче. Ужасен диван.
Флин се засмя и прегърна най-стария си приятел.
— Добре дошъл.
В сърцето на Дейна се прокрадна топлота, докато ги гледаше. Както и да наричаше Джордън Хоук — списъкът от епитети бе дълъг, — за Флин той бе като брат.
Горещите сини очи срещнаха нейните и отново докоснаха сърцето й.
— Ще пийнем ли бира, дългучке? Любопитен съм да узная как се забърка в тази история с въображаемите ключове.
Дейна укорително погледна брат си и вирна нос.
— За разлика от вас двамата аз имам работа.
— Не искаш ли да видиш картината?
Това почти я накара да остане, но ако се предаде на любопитството, нямаше да постигне същото въздействие, когато си тръгне. Продължи към вратата, без дори да погледне назад.
Наистина имаше работа. Първото, което щеше да направи, бе да извае восъчно чучело с образа на Джордън и а го надупчи със стрелички.
— С какво я ядоса? — попита Флин.
— В нейно присъствие не трябва дори да дишам. — Мисълта, че го ненавижда до такава степен, бе мъчителна. — Защо не живее тук? В къщата има достатъчно място.
— Отказва. — Флин сви рамене и поведе приятеля си към кухнята. — Иска да бъде самостоятелна. Познаваш Дейна. Когато реши нещо, никой не може да я разубеди.
— На мен ли го казваш?
Мо развълнувано обикаляше около тях и Флин му хвърли бисквита, преди да извади бирите.
— Донесе ли картината?
— Да. Не зная какво ще откриеш в нея.
— И аз. Надявам се Малъри да открие нещо.
— Кога ще ме запознаеш с тази Малъри?
Джордън се облегна на плота.
— Не зная. Скоро.
— Нали каза, че е поставен срок? — изтъкна Джордън.
— Да, да. Остават още две седмици.
— Проблем ли има, приятел?
— Не. Може би. Объркан съм, защото ми се струва, че отношенията ни стават доста сериозни твърде бързо. Не мога да мисля.
— Що за жена е тя?
— Интелигентна, забавна, секси.
— Поставяш „секси“ на трето място. — Джордън повдигна бирата си. — Наистина гледаш на нея сериозно. Какво друго?
— Упорита, бих казал. — Закрачи из хола. — С чувство за ред. Откровена. Не си играе. Реалистка е. Точно затова забъркването й в историята с ключовете ме кара да вярвам, че е възможна. Има сини очи. Големи сини очи — въздъхна Флин.
— Отново физиката остава на заден план. Имаш чувства към нея.
Флин смутено повдигна бирата си.
— Все още не съм наясно какви.
— Щом те правят толкова неспокоен, явно са силни. Защо не й се обадиш да дойде? Ще разгледа картината, а аз ще разгледам нея.
— Да оставим това за утре.
— Тя те плаши. Здравата си хлътнал.
— Млъкни. Мисля, че е по-разумно Брад да донесе своята картина и тримата да разгледаме внимателно и двете. Да видим какво ще измислим без участието на жените.