Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Тя копнееше за блаженството да бъде покорена. Тялото й се предаде на ласките на ненаситните му устни и изучаващи ръце. Когато я издигна, сякаш полетя свободна, носена от гореща струя въздух, а после отново се спусна към него и го притегли към себе си.
Зърна го на светлината, която достигаше до тях от коридора, и сърцето й изведнъж подскочи, щом срещна съсредоточения му поглед. Любовта и насладата се надпреварваха у нея. Достигна до отговора поне на един от въпросите си.
Вече бе сигурна, че са един за друг. Повдигна се и обви тялото си около неговото в изблик на радост.
Устните им отново се сляха в дълбока, пламенна целувка.
Ароматът й бе загадъчен. Ухаеше на съблазън. Задъханите й викове го разсичаха като малки сребърни остриета. Обзе го желание да усеща допира й до края на света. Когато ръцете й бавно се плъзнаха по плътта му и стоновете, които се изтръгваха от гърлото й, издадоха одобрение, изведнъж се запита дали не е попаднал в рая.
Ноктите й леко одраскаха корема му и го накараха да затрепери.
— Желая те. Искам да те почувствам в себе си. Кажи ми, че ме желаеш.
— Разбира се. Желая те, Малъри. — Още веднъж впи устни в нейните. — От първия миг.
— Зная. — Тя отново се изви към него. — Сега.
Подготви се за този миг, но сред лудостта му проблесна искрица здрав разум.
— Господи. Презерватив. В портфейла. В джоба на панталона. Къде е панталонът ми?
— Ммм. Спокойно. — Малъри се претърколи над него и всмука кожата на рамото му, докато отваряше чекмеджето на нощното шкафче. — Тук.
— Споменавал ли съм, че обичам практичните, подготвени жени?
— Какво ще кажеш да ти помогна с това?
Нежните й пръсти го накараха да зарови юмруци в смачканата завивка, сякаш се боеше да не полети към тавана.
„Тази жена има вълшебни ръце“, помисли си той и издаде сподавен стон.
Тя се надвеси над него, тръсна косите си назад и с усмивка промълви:
— Сега.
Бързо я повали по гръб и я притисна с тялото си.
— Сега — повтори той, докато навлизаше дълбоко в плътта й.
Проследи промяната в израза на лицето й, когато слетите им тела завибрираха в ритъм.
Без да откъсва поглед от очите му, тя се раздвижи и го накара да почувства опияняващ допир на коприна. Името й отекваше в съзнанието му като песен или молитва.
Предаде се на това ехо и нишките на разума напълно се загубиха.
Малъри политна към връхната точка. Мигове на пълно блаженство. Потъваше в забрава и отново идваше на ебе си. Разсъдъкът й бе замъглен. С една последна дълга въздишка се понесе по гребена на вълната.
Притисна го и го издигна до там, където се намираше тя.
Не бе способен да мисли. При подобни обстоятелства мисленето не можеше да бъде продуктивно и затова реши напълно да изключи разума си и да изживее върховата наслада от допира на една нежна, страстна жена. Ако не мислеше, може би отново щеше да се предаде на изкушението да се люби с нея. И щяха да последват нови мигове на пълна забрава.
Колко ли дълго би могъл да продължи така? Може би вечно.
Когато тя се раздвижи под тялото му и лениво се протегна, това му се стори чудесна възможност.
— Искам вода. — Погали го по гърба. — Жаден ли си?
— Не, ако трябва да помръдна през следващите петдесет години.
Леко го ощипа.
— Ще се наложи да помръднеш, защото аз съм жадна.
— Добре. — Но остана неподвижен още миг, заровил нос в косите й. — Ще донеса.
— Не се безпокой. — Тя го побутна и се измъкна изпод него. — Аз ще отида.
Застана до гардероба и загърна прелестното си тяло с нещо лъскаво и ефирно, преди да тръгне към вратата.
„Може би сънувам или фантазирам, а всъщност се намирам у дома в леглото си и Мо хърка на пода до мен“.
А може би не.
Флин се надигна и потърка очи. За съжаление, неволно започна да мисли. Бе дошъл, защото се чувстваше объркан и ядосан заради сцената в офиса сутринта, а сега бе гол в нейното легло и току-що бяха изживели истинско блаженство. Докато тя бе пияна. Може би не до забрава, но все пак замаяна.
Трябваше да си отиде, да намери моралната сила да се отскубне от обятията на голата, изгаряща от желание жена, чиито задръжки бяха заличени от алкохола.
Но нима бе светец?
Когато Малъри влезе по къс червен халат, той се намръщи.
— Аз съм човешко същество. Мъж.
— Да, убедих се в това.
Седна на леглото до него и му подаде чаша вода.
— Ти беше гола. — Взе чашата и почти я пресуши на един дъх. — И ме желаеше.
Тя наклони глава встрани.
— Какъв е проблемът?
— Ако съжаляваш…
— Защо да съжалявам? — Взе чашата от ръката му и изпи последната глътка, която бе останала. — Беше съзнателно. Бях пийнала, Флин, но знаех какво правя.