Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Когато стигна до къщата му, вече бе бясна. Затръшна вратата и влезе с тежки стъпки в хола. Брат й и кучето му се бяха проснали като мъртъвци.
— Трябва да си поговорим, Казанова.
— Не крещи. — Флин не помръдна от дивана. Мо изсумтя на пода до него. — Мо има нужда от почивка. И двамата сме травматизирани. Върви си. Ела утре.
— Не, сега, преди да намеря нещо остро и да те намушкам. Какво си мислиш, че правиш, като чукаш Малъри, когато отлично знаеш, че трябва да бъде съсредоточена върху целта си?
— Не зная. Просто се препънах в голото й тяло. И не бих употребил думата „чукане“, просто не ми харесва, както и опитът ти да се бъркаш в личния ми живот. Не е твоя работа.
— Моя работа е, защото току-що станахме бизнес партньорки, а ни свързва и друго общо начинание. Освен това истински я харесвам, а тя е влюбена в теб, което определено дава липса на вкус, но за съжаление така стоят нещата.
У него се прокрадна чувство за вина.
— Не съм я карал да мисли, че е влюбена в мен.
— Не казах „мисли“. Не е идиотка, въпреки че явно не разбира от мъже. Познава сърцето и душата си и ако не те е грижа за чувствата й, когато разкопчаваш дюкяна си…
— Престани да ме хокаш, за бога. — Флин се надигна и подпря глава на ръцете си. — Малъри отказва да ме слуша. Тя разкопча дюкяна ми.
— А ти беше просто невинен наблюдател?
— Няма смисъл да ме упрекваш. Прекарах дълго време в угризения, но никаква полза. Не зная какво да правя, по дяволите.
Тя седна на масата и се наведе към него.
— Какво искаш да правиш?
— Нямам представа. Тя ми изпрати цветя.
— Моля?
— Тази сутрин получих дванадесет червени рози с картичка „Мисли за мен“. Как бих могъл да не мисля за нея?
— Рози? — Идеята й се стори забавна. — Къде са?
Той се намръщи.
— Хм. Сложих ги в спалнята. Тази размяна на ролите просто ми се струва нередна. Не е естествена. Противоречи на всички природни закони. Трябва да овладея положението. По някакъв начин. Престани да ми се хилиш.
— Хлътнал си.
— Не съм. И тази дума не ми харесва. Човек с диплома по библиотечно дело би трябвало да намира по-уместни изрази.
— Тя е идеална за теб. — Дейна го целуна по бузата. — Поздравления. Вече не ти се сърдя.
— Не ме интересува на кого се сърдиш. Въпросът не е дали тя е идеална за мен. Аз не съм идеален за никоя жена. Имам безброй недостатъци и съм безчувствен егоист. Обичам да бъда свободен и безгрижен.
— Че имаш недостатъци, е неоспорима истина. Но не си нито безчувствен, нито егоист. Онази безчувствена, себична кучка Лили ти втълпи това. Ако й вярваш, просто си глупак.
— Нима искаш новата ти приятелка да се обвърже с един глупак?
— Може би. Обичам те, Флин.
— Господи, напоследък често чувам това. — Потърка върха на носа й. — И аз те обичам.
— Не, кажи само тези две думи: „Обичам те“.
— Стига.
— Просто ги изречи, Флин.
— Обичам те. А сега си върви.
— Не съм свършила.
Той промърмори и отново се отпусна на дивана.
— Опитваме се да подремнем, за да възстановим психическото си равновесие.
— Лили никога не те е обичала, Флин. Ходеше с теб заради връзките ти във Вали. Харесваше й да се перчи с теб и да те разиграва. Може да си глупак, но само в някои отношения. Тя те използваше.
— Мислиш, че така ще се почувствам по-добре? Като зная, че съм бил използван?
— Казвам го, за да престанеш да обвиняваш себе си за раздялата с нея.
— Не се обвинявам. Мразя жените. — Флин оголи зъби злобна усмивка. — Искам само да ги чукам. Е, сега ще си тръгнеш ли?
— В спалнята ти има рози.
— Мили боже!
— Хлътнал си — повтори тя и го смушка с пръст в корема.
Прие закачката на сестра си като мъж.
— Ще те попитам нещо. Някой харесваше ли Лили?
— Не.
Той въздъхна дълбоко и се загледа в тавана.
— Просто исках да се уверя.
Почукване на вратата накара Флин да изругае, а Дейна да подскочи.
— Аз ще отворя — каза тя с напевен тон. — Може би още цветя.
Обзета от шеговито настроение, отвори вратата. Сега е неин ред да изругае, с повече въображение и злоба от брат си.
— Що за език е това, дългучке?
Джордън Хоук, дяволски красив и според нея двойно по-нагъл, й намигна и отново нахълта в живота й. За един кратък, напрегнат миг й хрумна да го спъне, но хвана ръката му и си представи, че я извива и разтяга като в анимационен филм.
— Хей, никой не те е канил.
— Тук ли живееш?
Бавно зае самодоволна поза. Бе с десетина сантиметра по-висок от нея, което някога й се бе струвало вълнуващо, но сега я подразни. Не бе нито напълнял, нито загубил чара си или станал жертва на неумолимото мъжко оплешивяване. Нима не бе вбесяващо? Все още бе строен и привлекателен, с вечно разрошени гъсти черни коси, мургаво лице с високи скули и покоряващи сини очи. Устните му бяха чувствени и изваяни и както сама се бе убедила, много изобретателни.