Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Съжалявам, че… — „Не използвай думата «провал»“, каза си тя и продължи, без да направи друга пауза — …че преходът се оказа труден.
— Да. Доста труден. Памела пое галерията с голям ентусиазъм, но се боя, че все още се учи. Явно съм й дал голяма свобода твърде рано.
За да се сдържи да не размаха юмруци във въздуха, Малъри преплете пръсти и сложи ръце на коляното си.
— Тя има ясни виждания.
— Да, да. — Джеймс нервно заигра с химикалката си и приглади вратовръзката си. — Мисля, че силата й е в по-периферни области, а не в преките взаимоотношения персонал-клиенти. Зная, че между двете ви имаше търкания.
„Спокойно“, напомни си тя.
— Аз също имах ясни виждания, които, за съжаление, се разминаваха с нейните. Така че да, имаше значителни търкания.
— Е… — Джеймс прочисти гърлото си — може би съм пуснал Памела да ми повлияе в това отношение. Наистина чувствах, че е време да изследваш дарбите си, да експериментираш. Но сега осъзнавам, че не взех предвид твоята привързаност и лоялност към галерията и това, може би, когато излетиш от гнездото, ще се почувстваш разстроена.
— Наистина беше така.
Но Малъри смекчи въздействието на думите с най-чаровната си усмивка.
— През последните две седмици помислих върху всичко това. Много бих искал да се върнеш, Малъри. Отново да поемеш длъжността управител, с десет процента по-висока заплата.
— Толкова е неочаквано. — Трябваше да си втълпи, че е залепена за стола, за да не изтанцува танца на победата. — Поласкана съм. Но… мога ли да бъда искрена?
— Разбира се.
— Търканията, за които споменахме, няма да изчезнат. Честно казано, през последните няколко месеца тук не бях доволна. Излитането от гнездото беше мъчително, страхувах се от неизвестността, но имах възможност да погледна назад и да осъзная, че това гнездо беше станало малко… пренаселено.
— Разбирам. — Той преплете пръсти под брадичката си. — Мога да ти обещая, че Памела няма да оспорва авторитета ти и да променя политиката, която отдавна е в действие. Ти ще имаш последната дума, преди мен, естествено, за закупуване и излагане, лансиране на художници и така нататък. Както преди.
Точно това бе искала. Увеличението на заплатата бе дори нещо повече. Отново щеше да върши работата, в която бе най-добра, със значително финансово възнаграждение и щеше да има удоволствието лично да натрие носа на Памела.
Би могла да спечели битката без един изстрел дори.
— Благодаря, Джеймс. Не мога да опиша колко много означава за мен това, че искаш да се върна, че вярваш и мен.
— Чудесно, чудесно — засия той. — Можеш да започнеш веднага, още днес, ако те устройва. Ще забравим за последните две седмици, сякаш нищо не е било.
„Сякаш нищо не е било“.
Стомахът й се сви. След миг разумната, практична Малъри изведнъж се отдръпна и заговори импулсивната.
— Но не мога да се върна. Винаги ще ти бъда благодарна за всичко, на което ме научи, и за възможностите, които ми даде. Последната от тях бе да постигна нещо сама и ще се възползвам от нея. Започвам собствен бизнес.
„Господи — помисли си Малъри, — собствен бизнес“.
— Няма да бъде нещо голямо като галерията. Не толкова… — Едва не каза „трудно достъпно“. — …елитарно — продължи тя. — Ще се съсредоточа главно върху местни таланти.
— Малъри, навярно знаеш колко време и енергия изисква подобно нещо. Свързано е с финансов риск.
Очевидно Джеймс изпадаше в паника.
— Зная. Вече не се страхувам от рисковете колкото по-рано. Всъщност перспективата да ги поема ми се струва вълнуваща. Все пак много ти благодаря за всичко, което направи за мен. Наистина трябва да тръгвам.
Бързо стана, опасявайки се, че всеки момент би могла да промени решението си. Тук имаше опънато платнище, което би я уловило, в случай че падне, а там, където отиваше, под нея бе далечната твърда земя.
— Малъри, дано не постъпваш прибързано.
— Знаеш ли какво става, когато човек се двоуми твърде дълго, преди да скочи? — Докосна ръката му, преди да забърза към вратата. — Изобщо не скача.
Не губи време. Откри адреса, който бе чула от Зоуи, и паркира зад колата на Дейна.
„Добро място“, реши тя и практичната Малъри отново зае мястото си. Бе удобно за пешеходци, а имаше и достатъчно площ за паркиране.
Къщата бе чудесна. „Скромна“, помисли си тя. Трите заедно щяха да й придадат приятен облик. Можеха да боядисат терасата и да посадят увивни растения. Навярно Зоуи вече бе пълна с идеи в тази насока. Плочките на пътеката трябваше да бъдат подменени. Записа си това в бележника, който бе взела. Сандъчета за цветя на прозорците? Да, различни всеки сезон.