Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Развоят на събитията започваше да прилича много на онова, което се беше случило на Джерико Хил.
Беше време за отстъпление.
Шумът от приближаващата се машина продължаваше да се усилва — съдейки по звука, Роланд прецени, че превозното средство трябваше да е доста голямо, с бая тежичък товар. Онова, което изникна от лявата страна на шосето, бе огромен камион, натоварен с гигантски дървени трупи. Стрелеца видя как очите на шофьора се разширяват от изумление и устата му зяпва, в което нямаше нищо чудно. Колко ли пъти бе спирал тук след края на дългия изтощителен ден в гората, за да обърне бутилка бира или две? А ето, че сега пред потресения му поглед изникнаха половин дузина окървавени тела, проснати на пътя като войници, загинали в жестока битка. Роланд си помисли, че това изобщо не беше далеч от истината.
Предните спирачки на огромната машина нададоха пронизителен, протяжен вой, а от задната част на камиона се чу изпъшкването на въздушните спирачки, наподобяващо пухтенето на разгневен дракон. Големите гуми заскърцаха по асфалта, след като спряха да се въртят, оставяйки черни следи по повърхността на шосето. Товарът на превозното средство, който със сигурност тежеше поне няколко тона, започна малко по малко да се накланя. Роланд забеляза как от дървените трупи се разхвърчаха трески, когато хората на Балазар от другата страна на пътя възобновиха яростната си стрелба. Имаше нещо омагьосващо в тази гледка — беше все едно да наблюдаваш как Изгубените зверове на Елд връхлитат от небесата, разперили огнените си криле.
Предницата на камиона се вряза в първото от телата. Подобни на червени въжета черва сякаш избухнаха от спукания стомах, след което пльоснаха с противен влажен звук на прашния банкет. Ръцете и краката на мъртвеца бяха откъснати. Една от гумите размаза главата на Трикс Постино и черепът му се сцепи с пращящ звук, наподобяващ пукането на хвърлен в огъня кестен. Товарът на превозното средство се наклони още повече и заплашително започна да се поклаща. Високите до раменете на Роланд гуми заораха в асфалта и вдигнаха облаци кървав прах. Камионът се понесе покрай магазина, драстично забавил скоростта си. Стрелеца вече не можеше да види шофьора от мястото, където се намираше. За момент магазинът и хората в него бяха прикрити от огневата мощ на бандитите от другата страна на пътя благодарение на огромната машина. Продавачът — Чип — и единственият оцелял клиент — господин Бархетна риза — се взираха в накланящия се на една страна камион с изумление. Продавачът разсеяно изтри кръвта отстрани на главата си и махна рязко с длан към пода, сякаш искаше да изтръска водата от току-що измитите си ръце. Раната му бе по-тежка от тази на Еди, реши Роланд, ала човекът, изглежда, не го осъзнаваше. Навярно това беше добре.
— Да се махаме оттук — рече Стрелеца на Еди. — Веднага.
— Много добра идея.
Роланд сграбчи за ръката човека с бархетната риза. Очите на мъжа веднага се отделиха от клатещия се камион и се заковаха върху Стрелеца. Синът на Стивън Дисчейн кимна към задната част на магазина и по-възрастният мъж също му кимна в отговор. Мълчаливата му експедитивност беше неочакван дар.
Навън товарът на камиона най-накрая се преобърна, премазвайки една от паркираните коли (заедно с опустошителите, криещи се зад нея, горещо се надяваше Роланд). Първо се изтъркаляха най-горните трупи, след което и останалите ги последваха сред оглушителен грохот. Той бе придружен от противния шум от стърженето на дърво в метал, който сякаш продължи до безкрайност и бе толкова пронизителен, че на неговия фон пукотът от стрелбата изглеждаше направо жалък.
ДВЕ
Еди сграбчи магазинера по същия начин, както Роланд беше хванал другия мъж, но Чип не показа нито пъргавия ум, нито инстинкта за оцеляване на своя клиент. Вместо това само продължи да зяпа като хипнотизиран към назъбената дупка, зейнала на мястото на някогашните прозорци. Очите му се бяха разширили от потрес и страхопочитание, докато наблюдаваше как огромният камион изпълняваше последните стъпки от самоунищожителния си балет. Предната му част се бе откъснала от дългото ремарке и в момента се преобръщаше с трясък надолу по хълма, понесла се към недалечната горичка. Самият товар се бе изсипал върху дясната страна на пътя, вдигнал огромен облак прах, който още не се беше слегнал, оставяйки зад себе сплескан шевролет и двама премазани опустошители, прострени до дълбоката бразда, която беше изорал.
Ала бандитите, изглежда, бяха много повече. Или поне така изглеждаше. Стрелбата продължи.
— Хайде, Чип, време е да се махаме оттук — каза Еди. Този път, когато задърпа продавача към задната част на магазина, човекът го последва, надничайки от време навреме през рамо и бършейки кръвта, която се стичаше по лицето му.