Подозренията убиват

— Страхотна маневра направи, Боб — похвали го Стоун, — иначе нямаше да можеш да пресечеш Медисън авеню. Заради експлозията движението е блокирано поне на петдесет пресечки оттук.

Сара беше спряла да хлипа, седеше вцепенена и безмълвна, стиснала здраво ръката на Стоун.

— Сигурна ли си, че ти няма нищо? — попита Стоун.

— Добре съм — отговори с отпаднал глас.

В болницата „Ленъкс“ съблякоха фрака и ризата на Стоун и го поставиха по очи върху носилка на колела.

Приложиха му местна упойка и се заеха да извличат забилите се в тила и гърба му стъкълца.

— Не сте пострадали сериозно, господине — каза му млад санитар. — Имахме и други хора с подобни наранявания. Какво се е случило?

— Бомба — лаконично отвърна Стоун. Някой беше започнал да бръсне косата от черепа му, той докосна тила си с ръка.

— Спокойно, хубавецо — успокои го една сестра. — Няма да ти обръснем повече коса, отколкото е необходимо. Пак ще изглеждаш прекрасно.

— Главата ме боли — оплака се Стоун. — Ще ми дадете ли аспирин?

— Ей сега, но първо да почистим тези рани. Няма да минеш без някой и друг шев.

Стоун се укроти и ги остави да си вършат работата.

Най-сетне го изправиха да седне и една сестра му подаде пяла престилка.

— Най-добре е да облечете това. Фракът и ризата не са в блестящ вид — и му показа пострадалите дрехи. — Сега можете да си вървите, но правилото на болницата изисква да седнете в количката.

— Сара Бъкминстър къде е?

— Дамата, с която дойдохте заедно ли? Имаше няколко дребни порязвания по краката. Оправихме ги и сега тя чака в колата с човека, който ви докара. — Сестрата се спря пред вратата.

Стоун се изправи на крака.

— Благодаря ви. От колко време съм тук?

— Нямам точна представа, малко повече от час.

Стоун се настани в колата. — Карай ни вкъщи, Боб.

Пристигнаха бързо и влязоха в гаража. Стоун не пусна Сара да излезе, докато не се затвори гаражната врата. Малко преди това под нея се промуши Дино.

— Ей, да знаеш, че ми харесва бялата ти дреха — каза.

— Отива ти повече от фрака. Добре ли си?

— Главата ме боли — изохка Стоун. — В болницата дори забравиха да ми дадат аспирин.

— Да се качваме — каза Дино и го хвана подръка.

— О, я стига. Не съм тежко ранен, мога да ходя сам.

Отидоха в апартамента и Сара веднага се насочи към банята.

— Взех си хапче — поясни им тя, — така че ако някой иска да ми каже нещо, да го направи, докато съм в съзнание.

Стоун й помогна да легне в леглото, после изпи четири аспирина и слезе с Дино в кабинета, където веднага си приготвиха по едно питие.

— В крайна сметка, какви бяха пораженията? — попита Стоун.

— Няколко автомобила — отговори Дино, — няколко счупени витрини, няколко изпаднали в истерия и няколко картини, това е всичко. Сапьорите казаха, че експлозията е била от натъпкан в задната част на пикапа динамит — не е бил насочен, не са използвани пирони или шрапнели, е, като се изключат ламарините от самата кола. Те обаче не са засегнали никого вътре в галерията. Самият пикап е поел най-голямата част от взривната вълна, която след това е била намалена и от блиндираната стъклена витрина и омекотена от издърпаните завеси. Стъклото е специално — издържа до определена степен, след което се разпада на малки парчета. В момента на експлозията ние бяхме извели почти всички хора през задния вход. Истински късметлии сме, защото можеше да стане кървава касапница. Андерсън и Кели бяха длъжни да проверят номерата на всички автомобили на улицата, но никой не им нареди да го направят — това е моя вина, но кой да очаква, че може да е поставена бомба.