Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Просто правете каквото ви казвам — настоя Стоун.
Откри с поглед Дино и му даде знак.
— Какво има?
— Точно пред галерията е паркиран пикап, открадне днес следобед. Веднага трябва да изведем всичките тези хора през задния вход.
Дино кимна в знак на съгласие.
— Да го направим спокойно — изрече той, след което се приближи до една групичка хора, каза им нещо, сочейки пътя към задната част на галерията.
Стоун понечи да се присъедини към него, но в този момент забеляза, че администраторката и купувачите не бяха прекъснали заниманието си. Хвана за ръката един от мъжете и му каза:
— Много съжалявам за причиненото безпокойство, господине, но се налага всички да напуснат веднага галерията през задния вход. Минете, ако обичате, оттук със съпругата си.
Още докато говореше, се чуха сирените на пристигащите по Медисън авеню коли.
— Не разбирам — недоволен, че го прекъсват, каза мъжът. — Не искам някой друг да купи картините, които си харесах.
— Моля, не се безпокоите за това. Става дума за мярка за сигурност.
Мъжът неохотно хвана жена си подръка и я поведе към дъното на залата.
Изпадналият в паника Бергман попита:
— Какво става?
— Отвън има паркиран подозрителен пикап. В момента Дино извежда всички навън през задния вход.
— В разгара на откриването на изложбата? Да не сте луд?
— Положението е много сериозно, господин Бергман.
Не губете повече време, изведете тази жена оттук — посочи Стоун към администраторката. Галеристът се подчини.
Приближи се Сара.
— Какво става, скъпи?
— Възможно е отвън да има бомба — прошепна той. — Повикахме специалисти да се справят с нея. Трябва да те изведа оттук. — Закрачи, отдалечавайки се от предния вход, но изведнъж сякаш премисли нещо, върна се до голямата витрина откъм улицата и издърпа тежките вълнени завеси. — Хайде сега — каза на Сара и я хвана подръка.
В този момент се чу страхотен взрив и току-що дръпнатите завеси се издуха, тъй като експлозията беше отхвърлила укрепеното стъкло на витрината навътре в галерията.
33
Стоун прелетя във въздуха, без да изпуска Сара, и тупна тежко върху мраморния под. Миг след това видя, че тя се мъчи да се измъкне изпод него. Обърна се с усилие, освободи я и попита:
— Добре ли си?
Тя се изправи с мъка на крака, изпищя и се втурна към дъното на галерията.
Появи се Дино. Стоун несигурно се изправи и го прегърна. Погледна назад към витрината и видя, че на мястото й зее празен отвор. Целият под на галерията бе обсипан с парчета натрошено стъкло. От тежките завеси бяха останали да висят само няколко дрипи. На мястото на паркирания пред галерията пикап сега зееше кратер в асфалта. Намиращите се от двете му страни леки коли горяха. Цареше невъобразим шум. Мъже и жени в галерията пищяха и панически се мъчеха да излязат навън.
Сирените на наближаващите полицейски коли виеха все по-оглушително.
Дино извади от джоба си носна кърпа и я притисна към тила на Стоун.
— Ранен си приятелю, дръж така кърпата.
— Нищо ми няма, Дино. Моля те, намери Сара и я заведи в колата ми, сега там е най-сигурно.
— Добре, само не излизай на улицата, не е изключено някой да стреля по теб.
С притиснатата към тила си кърпа Стоун се огледа да оцени пораженията. На пръв поглед изглеждаха учудващо незначителни. Повечето от картините си стояха по местата, само няколко от тях бяха зле пострадали. Загледа се отново в зеещия отвор на мястото на витрината си даде сметка за нещо, което бе убягнало от вниманието му преди — стъклената витрина не покриваше цялата Фасада, а бе вградена в широка близо метър иззидана рамка. Така ударната вълна от експлозията беше натрошила стъклото, но тази иззидана рамка бе непокътната.
Стоун пренебрегна предупреждението на Дино и излезе навън през предния вход. Взривът бе отворил широко вратата, без да избие стъклото. Излизайки навън, Стоун се наведе и вдигна едно от парчетата от витрината. Опипа краищата му и забеляза, че не бяха остри и режещи. Остана озадачен от това си откритие.
Към него притича Анди Андерсън.
— Как си, Стоун?
— Май ми няма нищо — отвърна. — Видя ли какво се случи?
— След като повикахме сапьорите, преместихме колата си нагоре към пресечката, за да не им пречим. Тъкмо се готвехме да се върнем и да спрем потока от коли, бомбата експлодира. По това време светофарът на Медисън авеню светеше червена светлина, така че в момента на експлозията пред галерията нямаше минаващи автомобили; пострадаха само паркиралите преди това. Навън не видяхме някой да е ранен. Какво стана вътре?