Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
Влязоха във все още празната галерия.
— Всичко изглежда прекрасно, Сара — огледа се наоколо Стоун. — Ще ме извиниш ли за малко, трябва да поговоря с Едгар и администраторката.
Приближиха се до рецепцията при главния вход, където Стоун се запозна с администраторката и със съпругата на Бергман — Имам намерение да постъпим така — представи плана си Бергман. — Съпругата ми и аз ще посрещаме тук гостите. Когато влезе непознат за мен човек, ще се обърна към вас и ще ви кимна. Добре ли е така?
— Много добре — съгласи се Стоун. — Ще се постарая да не съм далеч от вас.
— Всичкото това вече ми лази по нервите — оплака се Бергман.
— Сигурен съм, че всичко ще мине добре; има още двама полицаи в кола на улицата, друг мой човек охранява задния вход — уведоми ги Стоун, след което започна да разглежда картините. Приближи се да огледа отблизо една, която особено привлече вниманието му, и се върна при Бергман. — Колко струва картината с номер 36?
Бергман разгърна каталога.
— Шест хиляди долара, тя е една от най-малките по размер.
— Сложете й знак, че е продадена, моля — поръча Стоун и подаде кредитната си карта на администраторката.
— За мен е удоволствие.
— А кои две купи господин Бианки?
— Ами номер… — Бергман се сепна от почуда. — Чакайте, как разбрахте това? Направихме сделката съвършено конфиденциално. Той ще бъде много възмутен, ако реши, че съм споделил с някого.
— Това е само мое предположение. Снощи вечерях с него и той спомена за картините на Сара.
— Разбирам — облекчен каза Бергман. — Купи картини № 6 — ето я там, при цветята, и № 14 — голямата, в центъра на северната стена.
— Добро око има — отбеляза Стоун, докато гледаше споменатите картини.
— О, да. Надявам се да запазите дискретност за покупката. Той ми е дългогодишен клиент, нямам никакво намерение да го отблъсквам с нещо.
— Разбира се — кимна Стоун. Вдигна поглед и зърна влизащия в галерията Дино, облечен с фрак. — Не си ли прекалено наконтен?
— Да бе, така е — отвърна Дино. — Говорих с Андерсън и Кели отвън. Някой охранява ли задния вход?
— Боб Бърмън е там, той ни докара.
— Добре.
Стоун му обясни как ще действат в случаите, когато пристигне непознат за Бергман човек.
— Смятам, че държим всичко под контрол — каза Дино. — Нервен ли си?
— Малко.
— И аз. Ще ми се да не ни беше идвало да главата всичко това. Статията в „Таймс“ ме притеснява.
— И мен. Но направихме всичко, каквото ни е по силите. Сега да се опитаме да се успокоим и да се наслаждаваме.
— Ти се отпусни — каза Дино, — аз ще си остана нервен.
Появиха се първите гости и постепенно потокът от хора се увеличи. Стоун следеше как съпрузите Бергман посрещаха пристигащите гости. От време на време показваха с уговорения знак, че не познават посетителите.
Дино не изпускаше от поглед непознатите, но всички те се държаха прилично. В разгара на вечерта Стоун се обърна към Дино:
— Ще наблюдаваш ли за малко сам? Искам да огледам отвън.
— Да, разбира се.
Стоун излезе от галерията и огледа улицата. Всичко изглеждаше нормално. Видя Андерсън и Кели в паркираната кола до отсрещния тротоар. И тогава забеляза пикапа.
Този не беше черен, а безлично сив, без никакви надписи. Отиде до него и погледна към предната седалка.
На мястото до шофьора имаше карта на града. Нищо друго не се виждаше. Странични прозорци нямаше, а малките прозорчета отзад бяха замазани. Стоун отстъпи крачка назад и записа в бележника си регистрационния номер. После пресече улицата и потропа на страничното стъкло на полицейската кола. Кели свали прозореца няколко сантиметра.
— Да?
Стоун откъсна листчето от бележника със записания номер и му го подаде.
— Провери този номер.
— Откъде е?
— На сивия пикап пред галерията.
— Той си беше там, когато пристигнахме — каза Кели. — Не виждам никакъв проблем.
— Провери номера, Кели!
Андерсън дръпна листчето от пръстите на Кели и вдигна телефона. Подир минутка излезе от колата и каза на Стоун:
— Този номер принадлежи на автомобил „Буик Сенчъри“ от 1996 г., откраднат е днес подир обяд в Куинс.
— Повикайте сапьорите — нареди Стоун и тръгна да пресича улицата. Точно тогава обаче светофарът светна зелено и той се видя принуден да се отдръпне назад, но не можа да изтърпи да изчака потока от коли, промуши се помежду тях и бързо се върна в галерията. Бергман и съпругата му бяха напуснали поста си до входа, а администраторката беше заета с продажба на картините.
— Прощавайте — каза Стоун на администраторката, — но ни се налага да ви изведем оттук.
— Не разбирам — каза младата жена и потърси с поглед шефа си. — Господин Бергман не ми е наредил нищо…