Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Даже нищо чудно да ми е някаква далечна роднина — каза Ема и този начин го увери, че ще му помогне. — Лелята на втория ми баща се омъжи за някакъв Блайд преди много-много години.
— Точно така — доволно възкликна Бо. — Знаех си, че ще съгласиш. — Той се облегна на стола, а после с ослепителна усмивка остави чашката. — Ще наминем по-рано, за да пийнем нещо, преди всички тези скучни и наперени дипломати да са се появили.
После им разказа за диамантите, които току-що беше купил за Сирина и поиска мнението на Ема за най-добрия подход при поднасянето им.
— Тя не желае да приема скъпи подаръци. Доста е различна от другите красавици — добави той с широка усмивка.
— Очевидно не се интересува от парите ти — иронично отбеляза Деймиън.
— Очевидно е така — тъжно призна Бо. — Играя по нови, объркващи правила. Кажи ми какво да правя, Ема.
— Ако може да ти е от полза, кажи й, че и аз ще си сложа диамантите. Макар че тя няма нужда от бижута — добави Ема. — И така си е много красива.
— Но аз искам да ги носи — каза Бо, който не можа да сдържи усмивката си.
— В такъв случай — намеси се чичо му, — ще очакваме да видим новите диаманти на Сирина още тази вечер.
Скоро след като Бо си тръгна, Деймиън написа на Синджин писмо, в което го информира за новото увлечение на сина му. „Реших, че за теб може да представлява интерес намерението на Бо да потанцува тази вечер.“ Той описа Сирина с няколко умели израза — красотата й, произхода й, необикновеното й образование, чаровните обноски, а после набързо набеляза нещастните събития, сполетели я през последните години. „Както може би разбираш, продължи той, тя е изключителна и до такава степен е успяла да заинтригува Бо, че той желае да наруши облога си с Монти.“ Деймиън използва доста силни думи, за да изрази учудването си от влюбването на Бо. И макар и да не беше склонен да го повярва предишната вечер, обясни той на брат си, събитията от сутринта сериозно бяха променили предишните му предположения. Момчето щеше да танцува тази вечер, написа той, като подчерта думата „танцува“, за да подсили изумлението си.
Младата двойка скоро щеше да замине за Италия, завърши той, но вече не знаеше какво още да напише. Дали всичко това беше повод за тревога или радост или в крайна сметка нямаше значение, замисли се той, после надраска още няколко думи по повод обърканите си чувства и завърши с благопожелания за брат си и семейството му.
Писмото му за пръв път беше подписано от Деймиън и Ема.
Когато Бо се върна в хотела, боите и принадлежностите бяха доставени в апартамента, а Сирина вече си беше избрала едно малко платно. По нощница тя беше коленичила на пода на приемната, където внимателно опъваше платното по дървената рамка.
— Обожавам те — каза младата жена и лъчезарно му се усмихна, щом Бо влезе! — Как се сети за това? Боите са от най-хубавите! Колко струват, защото аз искам да ги платя? Днес ще ми позираш, нали? — радостно продължи тя. — Мисля, че най-добре е навън в градината, където е по-светло.
Той се облегна на вратата и се усмихна на ентусиазма й.
— На твое разположение съм, скъпа.
— Идеално. Ела тук и дръж тази страна, докато я закопчая.
Тя беше напълно погълната от това, което правеше, а светлината от прозореца подчертаваше красивата й фигура през фината материя на нощницата. Беше прибрала златите си къдрици зад ушите, за да не й пречат, и в унеса си леко беше прехапала долната си устна.
При вида на изкусителното й тяло Бо се замисли за други дейности, освен опъването на платно, а тялото му инстинктивно откликна на чувствеността й.
— Защо не ми позираш гол? — каза Сирина, която го изгледа от долу на горе.
— И на мен точно това ми мина през ум. Макар че нямах предвид рисуване.
— Сериозно говоря.
— Няма да нарисуваш много, ако съм гол.
Тя прекъсна работа с четката в ръка.
— Да не би да искаш да кажеш, че не мога да ти устоя?
— Не, искам да кажа, че аз не мога да ти устоя.
Усмивката й беше едновременно пламенна и мила.
— Толкова ли ме харесваш?
— Намирам те за секси.
— И не можеш да ми устоиш?!
— Да не би да искаш да ти го представя в писмен вид?
— М-м… това ми звучи официално. Мога ли някой ден го използвам, за да шантажирам жена ти? — лицемерно попита тя.
— Не възнамерявам да се женя.
Наистина беше така, осъзна тя изведнъж, а романтичните й мечти веднага се изпариха.
— Може някой ден да поискаш да се ожениш.
— Предполагам, че така ще стане — каза той, разбрал за рязката промяна в настроението й. — Но не днес, това устройва ли те? — нежно попита Бо.