Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Объркана и раздразнена, тя стисна зъби: „Какво ми става? Може би не съм героинята, за която се мисля. А от обикновен човек е прекалено да се иска толкова много“
След това се обърна към Пеещите камъни:
— Съжалявам. Не биваше да говоря така.
Старецът кимна едва забележимо.
— Знам какви чувства те обземат в момента. Чувстваш се като малко дете, което се е изправило, но не може да направи първата крачка, без да залитне и да падне.
Бяла пепел мачкаше подгъва на ризата си от лосова кожа. „Кой знае дали и ти можеш да ходиш, старче.“
Пеещите камъни присви очи, сякаш бе прочел мислите и.
— Върховното цяло е навсякъде около нас. — Той посочи скалата над главите им, пода и стените. — И въпреки това ти оставаш сляпа за него. Опитваш се да преодолееш илюзията, която си изграждала цял живот. И сега съзнанието ти казва, че това не може да бъде направено. Докато се вслушваш в този вътрешен глас, ще продължаваш да се проваляш.
Тя прехапа устна и каза:
— Трябва да се осланям само на думите ти… и на това, че те видях да седиш сред стадо лосове. Но последното може да има някакво просто обяснение. Може би вятърът е духал срещу теб и те не са те подушили. Или си ги нахранил с нещо.
Тиха вода ги наблюдаваше предпазливо и подръпваше нервно с пръсти завивката си.
Бръчките по лицето на Пеещите камъни се пренаредиха в замислено изражение.
— Ако видиш, че илюзията може да се преодолее, това би ли ти помогнало? В ума ти са посети семената на съмнението. Ще продължаваш ли да ги подхранваш с илюзията, докато покълнат и поникнат?
— Да види илюзията преодоляна? — попита Тиха вода със скептично изражение на лицето.
Пеещите камъни обърна очи към Тиха вода, а след това погледна благо Бяла пепел.
— Чувствам душевната ти борба. Ако те тласка отчаянието, никога няма да усетиш Върховното цяло, никога няма да можеш да Сънуваш. Отчаянието е илюзия. Не му обръщай внимание.
Тя стисна юмруци толкова силно, че ноктите и се впиха в дланите.
— Да не му обръщам внимание? Когато Храбър мъж с извратеното си разбиране за Силата върши своите злодеяния? Ти видя в Съня си какво бъдеще ще създаде той. Тиха вода също ти описа своите видения. Как можем да не обръщаме внимание на факта, че Храбър мъж ще отдели народите от Върховното цяло? Ако Сънят му се сбъдне, всички ги очаква ужасен живот!
— Трябва да се освободиш от мисълта за това. — Пеещите камъни дори не трепна. — Това е единственият начин. Но в тази посока се намира капанът, в който аз паднах. Ти трябва да направиш онова, което аз не успях. Трябва да се докоснеш да Върховното цяло, но в същото време да устоиш на примамливото му притегляне. Иначе ще станеш като Пеещите камъни — пеперуда, привлечена от трепкащата светлина на огъня, неспособна да устои на игривите пламъци.
Гневът и пламна отново.
— Очакваш от мен, която дори не може да се докосне до Върховното цяло, да направи онова, което ти не си успял? — Вдигна ръце, плесна коленете си и се загледа в покритата със сажди скала над главата и. Огънят изпращя и от него изхвръкна рояк искри, който угасна постепенно.
Пеещите камъни кимна.
— Ако ти покажа, че това е възможно, ще пречистиш ли душата си от гнева и тревогите, които я изпълват сега? Ще ми се довериш ли?
— Да ми покажеш? — запита тя недоверчиво.
Старецът затвори очи и започна да припява, съсредоточавайки се, както учеше Бяла пепел да прави. Той седеше пред огъня с изправен гръб, с отпуснато лице, за което сякаш времето не съществуваше. Нежната мелодия на песента изпълни заслона и събуди свраката. Птицата се озърна и започна нервно да крачи напред-назад върху пръчката, която и служеше за стойка, но после се успокои, сякаш бе запленена от протяжната песен.
Напевът на стареца ту се засилваше, ту отслабваше, като огъня в огнището. Кожата на Бяла пепел настръхна и тя хвърли неспокоен поглед на Тиха вода, който гледаше с широко отворени очи. Заслонът сякаш поде песента, увеличавайки силата на звука, докато стените му завибрираха.
Силата във въздуха нарастваше и Бяла пепел постепенно забрави гнева и разочарованието си. Започна да се полюшва в ритъма на песента. Въздухът пращеше от Силата на Вълчия Талисман. Тя се носеше като виещ се дим през наелектризираната атмосфера. Бяла пепел почувства как Пеещите камъни призовава Силата на Вълчия Талисман. Тя потрепери, когато могъщата енергия обгърна стареца.