Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
— Не знам. Би ли могъл Храбър мъж да изпрати някаква Сила чрез Вълчия Талисман, която да е убила Пеещите камъни?
— Никога няма да го докосна, за да разбера. — Тя се озърна. — Може би трябва да го оставим при Пеещите камъни.
— Не мисля така. Не ми се струва… правилно. Разбираш ли ме? Знам, че в него има Сила. Талисманът не е зъл.
— Попитай Лява ръка, какво мисли по въпроса. Аз казвам да го затрупаме при Пеещите камъни.
Тиха вода се намръщи, обмисляйки идеята. Тя не бе лишена от смисъл, но кое бе илюзия и кое — реалност? Ето една загадка, която му се щеше да не бе им се налагало да разгадават.
— Силата. Ето кое трябва да изучим. — Наклони глава. — Пеещите камъни каза, че Силата е навсякъде, но не се намесва в проблемите на този свят. Лечители като Черната ръка използват Силата, насочват я. Променят я. Магьосниците я използват по различен начин. Не, Вълчият Талисман не е виновен. Ще направим грешка, ако го заровим при Пеещите камъни.
— Но той го уби!
— Така ли мислиш? — Вдигна глава и впери поглед в нея. — А може би е потънал в него и не е пожелал да се върне? Помниш ли — той каза, че го зове. Може би не е имал сили да се противопостави на този зов.
— Сили? — Тя въздъхна и седна на скалата до него. Страхът, изписан по лицето и, го тревожеше. — Гласовете ме попитаха дали съм достатъчно силна.
Тиха вода я прегърна.
— Когато живеех в клана Облите скали, правех дръжки за копия. За дръжка на копие трябва да избереш най-хубавото парче дърво. Първо обелваш кората и виждаш структурата му, за да разбереш дали Духът на дървото ще ти свърши работа. След това го нагорещяваш на огъня, поднасяш го на пара и по този начин го изправяш, ако е изкривено някъде. Когато направиш това, заглаждаш повърхността му със специален камък. Влагаш в него частица от душата си и го нагряваш още веднъж на огъня, за да стане по-силен Духът на дървото. След това правиш довършителна резба.
— Има ли връзка това с нашия случай?
Той кимна отнесено.
— Бяла пепел, ти дръжка на копие ли си?
— Аз съм жена — изгледа го тя сърдито.
— Знам това много добре. Имах предвид преносния смисъл, когато става дума за Силата.
Тя се взря в очите му.
— Какво искаш да кажеш?
— Че Силата изработва своите сечива. — Той я притегли по-близо, чувствайки се по-уверен от допира на тялото и. — Помисли за всичко, което ти се е случило досега. Пелинов дух те открадна от лагера Трите устия и те научи на обичаите на Слънчевите хора. Каза ми, че го е направил, за да изпълни обещание, дадено пред Силата. Може би тогава тя е избрала суровото дърво. Може би посвещаването ти в обичаите на Слънчевите хора е било обелването на кората и изправянето на дървото. Всичко, което се е случило оттам нататък, е представлявало процесът на нагряване на огъня… на заздравяването на дървото. — Той я погледна. — Ти си най-силната жена, която познавам. Били са те, изнасилили са те, силата ти е била изпитвана безброй пъти… и ти си издържала на всички изпитания.
Тя зарея поглед над долината; вятърът си играеше с дългата и черна коса. В изражението на лицето и се четеше умора и опустошение.
— Значи всичко това е ставало заради мен.
— И сега Силата има своята дръжка за копие. — Той вдигна вежди. — Остава само довършителната резба.
— Но майсторът е мъртъв. — Тя кимна с глава към гроба.
— Може би.
Жената вдигна въпросително вежда.
Той вдигна крака си върху камъка и продължи мислите си:
— Дръжката е само част от цялото. Може би Пеещите камъни е поставил перата на дръжката. Остават още каменното острие и връзките му.
— Но какво ще правим сега? Накъде да тръгнем?
Той вдъхна топлия въздух, изпълвайки ноздрите си с мириса на храстите и сгорещената земя.
— Мисля, че най-добре ще бъде да останем тук. Имаме заслона на Пеещите камъни. В складовите ями има достатъчно храна. Звездното колело се намира на върха на хълма.
— Ами всички онези хора там долу? Може би ще успеем…
— Какво? Да слезем в долината и да умрем заедно с тях, както каза Пеещите камъни? Ако всичко, което ни се случва, има определена цел, ще разберем кога трябва да слезем. Силата ще ни извести. Ще се появи Черният вълк или пък Талисманът ще ни изпрати Съновидение. Все още не сме готови. Може би междувременно ти ще откриеш пътя към Силата.
— Все още можем да си тръгнем. Да се движим през нощта, както направихме при бягството си от Строшените камъни. Да отидем на юг и да заживеем, както си мечтаехме.
Душата му се изпълни с тъга.
— Бихме ли могли?
Тя се поколеба за миг, стиснала устни; около уморените и очи се бяха образували бръчици.
— Не, изглежда няма да можем. Сезоните ще идват и ще си отиват, но ние никога няма да можем да си го простим, нали?