Вълчият талисман

Разбира се, той веднага го бе разпознал. Някога статуетката бе почивала в черната вълча кожа при Свещения Талисман. А когато племето се разполагаше на лагер, каменният вълк се поставяше на триножник, за да пази Вълчия Талисман. Как ли бе попаднало у Лош стомах такова ценно съкровище? Неведоми бяха пътищата на Търговията и Силата и.

Той погледна прохладния пясък и след това вълка, сравнявайки тежестта им.

 — Толкова дълъг път за един старец.

Той все още чуваше в спомените си въздишката на вятъра в смърчовете и елите на Тревистите планини, макар че краката му никога повече нямаше да следват пътеките, прокарани от Танцуващия с огън. И душата му никога вече нямаше да се извисява, докато обхождаше с поглед обширната долина на Сивия елен или Тревистите планини.

Вдигна лице към осеяното с облачета небе.

 — Но мога да ги Сънувам, когато душата ми си отиде от тази земя. А дотогава ще следвам Съня на Първия човек.

Той впери за последен път поглед в Бащата на водите, хвърляйки шепата пясък по течението. При цопването и се образуваха кръгове, разшириха се и изчезнаха в зелените талази.

Тази нощ в палатката си щеше да разкаже на младите за Съногадателката, която бе дошла от племето на Слънчевите хора. Щеше да им разкаже за Лош стомах, сакатия герой на Земните хора. Щеше да им разкаже за новото му име — Тиха вода, и за Съня на Бяла пепел, както му го бе предал Търговецът.

 — Противоположностите се привличат — промърмори той на себе си и вдигна черния вълк към слънцето, възхищавайки се на светлинните отблясъци по каменното му тяло.