Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Сива игла поклати глава, оглеждайки скришом съпруга си през спуснати клепачи.
— Той поема цялата вина върху себе си, страхува се да не ни оскверни.
— Не би трябвало да го прави — намеси се Костен пръстен. — Познавам Малък крак. Той е добър човек. Трябва да е, щом е успял така да вбеси старата Зелен огън. — Тя изръмжа: — Дъще, единственото добро нещо, което е излязло от клана Трите устия, е твоят мъж. Ще поговоря по-късно с него. Сега едва ли ще е в настроение да ме изслуша. Може би когато се върнем в лагера Лоша вода, ще е готов да го направи.
Сива игла и благодари с усмивка, макар и да знаеше, че с това нещата няма да свършат. Още дълго време щяха да теглят от последиците, ако всичко това изобщо имаше край.
Ябълката се обади жално:
— Убийство по време на Сборището? Лоша работа, помнете ми думата.
— Сега отново ще плъзнат слухове за магьосници. — Костен пръстен смръщи вежди, загледана в прашните пясъчникови скали на изток. Тя изтри струйката пот, стекла се по пълната и буза. — Не можем да си позволим такива неприятности, не и щом Слънчевите хора са започнали да изпращат групи на юг.
Сива игла хвърли поглед назад към малкото си синче, което племенницата и Бъзов плод носеше в носилка на гърба си. Момичето обичаше бебето сякаш беше нейно. При мисълта за детето и Сива игла усети сладка болка в гърдите си, напращели от мляко: „Ще живее ли детето ми достатъчно дълго, за да заслужи име? И ако това стане, дали над живота му няма вечно да тегне проклятието от това ужасно злодеяние?“
Тя изостана назад и взе детето си от Бъзов плод. Даде му да суче и се заслуша в разговора, който се водеше отпред.
— Другите лагери ще ни помогнат да отблъснем Слънчевите хора, ако се появят — казваше Ябълката.
Костен пръстен кимна в знак на съгласие.
— Ще го направят… ако не започнат да се обвиняват един друг в магьосничество. Нищо не разединява племето така, както слуховете за омагьосване. Те ще ни съсипят. — Тя помълча. — Защита срещу Слънчевите хора… поне това обещание получихме на Сборището.
Ябълката отри потта, стичаща се от косата и, и изгледа с копнеж прохладните води на реката на Духовете, течаща вляво от тях. От тревата изпод краката им изхвръкваха скакалци, отдалечавайки се с подскоци. Крилата им блестяха на слънчевите лъчи.
— Не ми харесва всичко това — добави тихо Сива игла. — Чувствам се сякаш светът се е преобърнал. Силата ще се разгневи. Няма начин да извършиш убийство по време на Сборище и да не разгневиш Силата.
Костен пръстен я изгледа.
— Твърде много си се наслушала на разказите на Вълчето племе.
Сива игла премести сина си на другата си гърда.
— Силата си е Сила. Ние гледаме нашите Духове да са доволни, но не мога да кажа, че вярванията на Вълчето племе са глупави. Танцуващият с огън е слязъл от техните планини, когато ни е довел тук. Чудя се колко ли сме се променили от тогава.
— Предполагам, че доста. — Костен пръстен хвърли поглед назад, за да се увери, че всички — и особено децата — я следват. В горещи дни като този децата обикновено изоставаха. — Но има и още нещо. Скоро не е идвал никой от Племето на вълка. А някой трябваше да мине досега. Зная, че сигурно току-що са привършили Благославянето, но някои от Търговците трябваше да са тръгнали по-рано, за да успеят да дойдат на Сборището.
— Наистина, това не е обичайно за тях. — Ябълката се озърна нервно наоколо. — Имам лошо предчувствие.
— Нищо чудно — изсумтя Костен пръстен. — На Сборището бе извършено убийство. Едно мога да ви кажа — отсега нататък всички ще заобикаляме отдалече това място. — Очите и се присвиха. — Щом кланът Трите устия се боеше от омагьосване преди, сега направо ще умират от страх, знаейки, че техният лагер е най-близо до разгневения дух на Черната ръка.
Сива игла имаше чувството, че нещо не е наред.
— Може би трябва да повикаме мъжете при нас. Ще се почувствам по-добре.
— Нервите са ти обтегнати, момиче. — Костен пръстен се озърна неспокойно. Долината изведнъж и се стори необичайно тиха. — Май и моите са така.
Мъжете бяха отминали дърветата и сега изкачваха една ниска тераса, пресечена от реката на Духовете. Над спечената пръст трептеше мараня, която замъгляваше фигурите им.
— Племето ще плати скъпо за това Сборище, помнете ми думата — добави Костен пръстен, клатушкайки се напред. — Може би трябва да извикаме Пеещите камъни, за да изгради с Песни Духовна защита около лагера ни.
— Добра идея, детето ми — съгласи се Костен пръстен. — Ако някой може да ни предпази от злото, това е Пеещите камъни.
Бяха стигнали подножието на терасата. Сива игла вдигна очи нагоре, проследявайки с поглед стъпките на мъжете. Слънцето сипеше безмилостно жар върху тях, откакто бяха излезли от сянката на тополите. Потта лъщеше по голите ръце на Сива игла и се стичаше по врата и. От върха на терасата щяха да видят Лошата вода и щяха да тръгнат по течението и докато стигнеха до лагера на клана. За щастие през по-голямата част от пътуването щяха да се движат в сянката на тополите покрай речния бряг.