Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
— Тогава може би двамата с теб трябва да се научим да Сънуваме заедно.
Тя пое дълбоко дъх и зарея поглед в небето.
— Не знам, Тиха вода. На Пеещите камъни са му трябвали години, за да се научи да Сънува. Вълчият Талисман е променил и него. Ако виденията му казват истината, няма да имам време да открия пътя към Върховното цяло.
После добави:
— Чувствам Върховното цяло дори и сега. То докосва крайчеца на душата ми нежно, както перцето гали кожата. Пеещите камъни ме научи как да прочиствам съзнанието си, да не чувам и да не виждам нищо. Постепенно откривам своята същност, уча се как да се изплъзвам от илюзията. Но всичко това постигам малко по малко. Чувствам се като бебе, което се учи как да стане човешко същество. Има толкова много неща. Трябва да се науча да говоря, да ходя и как да се държа. Трябва отново да се изправя срещу Храбър мъж. Но той е воин, а аз съм само едно малко дете.
— Силата няма да ни изостави. — Той преглътна, надявайки се с цялата си душа, че това е вярно. — Просто трябва да бъдем по-усърдни в усилията си.
— Знам. Ще бъда. Но понякога съм почти сигурна, че ще се проваля. И ако това стане, нищо от онова, което ме сполетя досега, няма да може да се сравни с това, което ще ми предстои. Храбър мъж ще… Тя извърна глава настрани.
Стомахът на Тиха вода се сви.
— Най-лошото е, че непрекъснато Сънувам какво ще стане, ако не го спрем. Снощи летях над десетки и десетки хора. Бяха повече от тревата в полето. Всички вдигаха очи към мен и в тях се четеше болка. Душите им ридаеха и те вдигаха ръце към мен, сякаш аз можех да ги спася. Но как да ги спася? Не знам дори как да спася нас двамата.
Душата на Сива игла бе повяхнала. Докато вървеше, непрекъснато виждаше ужаса в очите на Малък крак. Напрегнатото изражение на съпруга и се отразяваше и по лицата на останалите. Ужасът бе надвиснал над клана Лоша вода като рояк кръвожадни комари. В лицето на Малък крак кланът имаше родствена връзка с лагера Трите устия. Никой не можеше да каже кой точно бе убил Черната ръка, но змийската глава на подозрението сочеше към клана Трите устия. Ако той прикриваше онова изчадие — убиеца, Малкият крак също щеше да бъде засегнат от проклятието. А чрез него ще бъдат засегнати и… децата!
Сива игла потрепери при тази мисъл и насочи вниманието си към мъжете, които вървяха на няколко хвърлея копие пред главната група на клана. Те се движеха забързано, с наведени рамене и глави. Костен пръстен, водачката на клана, вървеше заобиколена от семейството си; членовете му разговаряха с приглушени гласове. Злото витаеше наоколо. Присъствието му се усещаше в полъха на вятъра, шумолящ из съхнещите треви.
През сенчестите сиви стволове на чворестите тополи, растящи покрай реката на Духовете, Сива игла виждаше, че Малкият крак върви настрани от останалите. По стойката му се познаваше, че вината го човърка като кос, търсещ кърлежи по гърба на бизон.
— Вината не е негова — каза Сива игла на Ябълката, поглеждайки на изток, където мътножълтите пясъчникови скали се открояваха на фона на небето. Из долината духаше горещ вятър, обирайки непоносимата слънчева жега, преди тя да обхване сенчестото корито на реката.
— Знам. Нали бях там. — Ябълката присви тънките си устни под дългия си тънък нос. — Петте скали от клана Топъл вятър е бил при огъня на клана Трите устия, когато е станало убийството. Каза ми, че всички мъже на клана са били там. Детелината също е била там — кудкудякала ядосано за това, как Ларкспър е унижила нея и клана и. Петте скали каза, че никой от тях не изглеждал сякаш… нали разбираш, сякаш се кани да извърши такова ужасно нещо като убийството. Онзи, който е намислил да го прави — особено по време на Сборище, би трябвало да е нервен, да се озърта непрекъснато, за да види дали някой няма да го забележи.
— Значи всички са били там?
— Всички освен няколко жени, които били на гости при другите кланове. Петте скали каза, че Кошничка била толкова нещастна, че отишла да се усамоти някъде. След като изгуби бебето си, тя се промени напълно.
— Кошничка е сестра на Малкия крак. Преди бяха много близки — непрекъснато си пращаха подаръци един на друг. Той ми каза, че сега се е превърнала в уплашена нещастница. Направо не можел да я познае. — Сива игла махна безпомощно: — Все някой трябва да е чул нещо!
— Че кой да чуе? — запита я Ябълката. — Висок мъж разказваше такава интересна история. Черна ръка бе убит на цял хвърлей копие от лагера.