Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Той хвърли последен поглед към гроба на Пеещите камъни и се изправи. Посягайки към вързопа си, се насили да и вдъхне доверие с усмивката си.
— Ела. Да идем и да видим дали ще можем да се научим да Сънуваме заедно.
Уверената и усмивка не можеше да скрие факта, че сърцето и се късаше.
Горчив храст натисна закалената си на огън пръчка за копане с цялата си тежест и я заби в земята. Копаеше в началото на поредица от вълнисти дюни, където песъчливата почва задържаше вода дори и в края на лятото. Тя натисна, изравяйки пръстта с пукане на корени, сграбчи граховото растение и го изскубна. След това отупа корените му по пръчката за копаене, за да ги очисти от пръстта. Щом сложи узрялото растение във вързопа си, мина към следващото.
Неравни възвишения закриваха южния хоризонт и се простираха на запад от склоновете на Зелената планина. Покритите им с чакъл била се спускаха изведнъж към осеяната с дюни долина на Червената глина. Безбрежната синева на следобедното небе бе кристално ясна. Из високите до коляно храсти пърхаха скорци, които я наблюдаваха любопитно.
Този сезон реколтата от грахови растения бе добра. С всяко следващо растение тя отправяше благодарствена молитва към Духа, който пазеше тези поля. Граховите растения бяха любимото ястие на племето и. Ларкспър съвсем точно бе посочила времето за бране. Семената бяха готови да окапят, а от тях можеше да се свари чудесен чай. От останалата част, включително и от корените, ставаше великолепно ястие.
Тя пусна растението във вързопа си и се огледа. Тук-там между дюните се трудеха и други членове на клана, прибирайки богатата реколта от растения. Бяха се разположили на лагер малко по на изток на една земна тераса, надвесена над малко изворче. Лагерът Облите скали се намираше на един ден път оттам. Ларкспър бе останала там да наглежда децата с помощта на Корен.
Горчив храст отправи поглед към полегатите склонове, издигащи се на северния хоризонт, които завършваха със стръмната Сива стена. Раззеленена върбова горичка скриваше от погледа реката Студена вода.
Тя изскубна още едно растение от почвата и го сложи върху другите във вързопа, натискайки ги за да се слегнат. Миризмата на листата им изпълни ноздрите и. Време беше да отнесе издутия си вързоп в лагера. Преметна го през рамо и тръгна.
Горчив храст се опитваше да проумее всичко, което я бе сполетяло, докато вървеше през високите до коляно пелинови храсти. Нямаше ги предишните оживени разговори. С убийството на Черната ръка кланът сякаш бе изгубил жизненото си пламъче. В дните след разигралата се на Сборището трагедия тя се бе примирила с мисълта, че ще трябва да прекара остатъка от живота си сама. Кой мъж би взел за съпруга жена, свързана с убийство, дори и да знаеше, че един ден тя ще наследи целия лагер?
Чакълестата почва постепенно бе заменена от влажна пръст, която омекотяваше стъпките и. Птиците чуруликаха в съзвучие с мислите на Горчив храст. Ремъкът на вързопа и се впиваше в челото и. Толкова много мъка за всички. Единствено Корен не изглеждаше потресен от ужаса, който ги бе сполетял. Дори вечното предизвикателство в погледа на Ларкспър бе угаснало.
Нещо се бе променило.
Лагерът им бе разположен в една падина, образувала се от ерозията на терасата. Изворчето бълбукаше в задната част на падината и течеше през тучните треви, вливайки се в Студената вода малко по-на север. Тя слезе по полегатия склон, влезе в лагера и свали товара си.
Горчив храст се протегна, за да разкърши схванатия си гръб и се приближи до изгасващия огън, за да го разрови. Около огнището в полукръг бяха издигнати заслони от кожи. Мина между заслоните на Борова шишарка и Хубава жена и коленичи до изворчето. Котешка опашка бе изкопал дупка в яркозеления мъх, за да се събира водата в нея.
Тя пи от студената вода и седна в гъстата трева да си почине. Дори и да пиеше, докато се пръснеше, нямаше да може да запълни болезнената празнина в душата си. Черната ръка поне беше пламенен любовник. Беше и се усмихвал, беше я прегръщал — не можеше да замени напълно Топъл огън, но поне не трябваше да спи сама в постелята си.
— Ще ми липсва — прошепна тя. — Сега няма с кого да си говоря. — Дори и Лош стомах би свършил работа. Погледът и се зарея на север. Дали и той не бе сполетян от някое нещастие?
— Можеш да си говориш с мен — обади се непознат глас изотзад. Когато се обърна, видя някакъв воин.
Горчив храст ахна уплашено и бързо скочи на крака. Начинът, по който бяха ушити дрехите му, се различаваше от всичко, което бе виждала досега. Дългата му ловджийска риза, обшита с ресни, стигаше до средата на бедрата му, а дългите ресни на панталоните му се полюшваха във въздуха. Краката му бяха обути в мокасини с дебели подметки. Беше най-силният мъж, когото бе виждала някога, а в едната си ръка стискаше дълги, смъртоносни копия. Пет черни кръга бяха татуирани на високото му чело.