Пълнолуние в Бландингс

Когато стигна до гостната, той установи, че в краткия интервал докато отсъстваше, Бил се е изнесъл, вероятно с наведена глава, през френския прозорец. Но квотата на влюбените оставаше непроменена, тъй като междувременно се бе появила Прудънс и видът й показваше безпогрешно, че е била запозната със състоянието на нещата. В очите й се четеше болка и може би затова тя дъвчеше една препечена филийка с масло твърде съкрушено за човек с апетит.

Лейди Хърмион продължаваше да се пъчи зад чайника, все така скована и неподвижна, като че ли някой скулптор я беше убедил да му позира за Статуята на Лелята. През всичките тези години, в които са се познавали, Фреди никога не я беше виждал да представя така убедително събирателния образ на Лелята, цялата Леля и нищо друго, освен Лелята, и сърцето му направо слезе в петите. Дори и лейди Емили Финч беше по-податлив обект, макар че по ум приличаше на твърдоглаво муле — едно животно, с което освен друго я свързваше и прилика в лицето.

— Мазола отиде ли си? — попита той и си повтори наум няколко фрази, които да употреби по-късно.

— Отиде си — отвърна Прудънс, преглъщайки поредната горчива хапка препечена филийка с масло. — Отиде си без да промълви и дума. Потъна преди да мога да го погледна. О, Господи, ако някои хора тук имаха сърца, Замъкът Бландингс щеше да бъде по-красиво кътче.

— Добре казано, фъстъче — кимна одобрително Фреди. — Напълно подкрепям. Това, от което се нуждае старата барака, е няколко капки човешка топлина. Ако искаш моя съвет, лельо Хърмион, време е да запееш друга песен.

Лейди Хърмион, без да обръща внимание на този апел, го попита дали е видял Бийч, а Фреди отвърна, че не го е виждал, че не иска да го види и ще й каже защо. А именно, защото се е надявал, че по-добрата й страна ще надделее и ако тя му отдели няколко минути от ценното си време, той би желал да изтъкне някои аргументи, които да я накарат да погледне с по-благо око на двамата влюбени, които така безсърдечно са разлъчени един от друг.

Лейди Хърмион, която имаше пристрастие към простите фрази, рече: „Дрън, дрън, та пляс“. Фреди, клатейки глава, отвърна, че не този дух е очаквал да срещне у нея. А Прудънс, която въздишаше изтежко и на интервали, включи в разговора имената на Саймън Легри18 и Торкемада19, размишлявайки защо се разтягат такива локуми за тяхната брутална и нечовешка жестокост, когато има други (които е готова да назове, ако трябва), които направо могат да ги натикат в миша дупка.