Пълнолуние в Бландингс

— Не стана — обяви той, обръщайки се към леля си. — Намерих ги слети в нежна прегръдка и не ми даде сърце да ги прекъсна.

В този момент забеляза, че баща му и чичо му вече не са в стаята, но затова пък към компанията се е прибавила нова особа под формата на едър индивид, омотал дългите си крака около тези на стола. Идвайки отвън, където слънцето блестеше, за секунда Фреди се затрудни да фокусира тази обемиста фигура в нейната цялост и си помисли, че насреща му седи непознат. За миг дори в главата му проблесна мисълта, че може би ще е възможно да събуди интереса на този непознат към кучешките бисквитки. После, когато привикнаха към приглушената светлина на стаята, очите му изведнъж се ококориха невярващо, а устата му, както обикновено ставаше в моменти на силно вълнение, зейна като пощенска кутия.

След като вече се бе случило непоправимото, той постави пред чичо си Гали два прости въпроса с обяснението, че върху тях се гради неговата защита.

Те гласяха:

а) Откъде, по дяволите, можеше да се очаква от него да знае?

И произтичащо от това:

б) Защо не е бил информиран предварително?

Доводите на Фреди бяха следните: когато някой е широко известен като низвергнат парий и после изведнъж го видиш да си седи най-спокойно в гостната и да си сръбва сладко чай с вожда на опозицията, естествено е да предположиш, че на мястото на червената светлина е светнала зелена и че въпросният парий е бил приет в лоното на фамилията. Особено, добави Фреди с тих упрек, ако ти е било подчертано, че „той е добре“ и че не трябва да се безпокоиш за него, тъй като със случая му са се разпоредили „както трябва“.

Ето на тези твърдения, каза Фреди, се е опрял в заключенията си. Употреби ли ги чичо му Гали или не? Каза ли той на практика или не, че възбраната върху бедния Мазол била вдигната и че бъдещето му не бивало вече да безпокои приятели и доброжелатели? Много добре, тогава, какво повече. Въпросът бил, че е несправедливо и абсурдно да му се лепят такива определения като „плиткоумен малък имбецил“ и да му се отправят упреци, че бил мърляч и разсипник на плановете на хората.

Това, което е предизвикало катастрофата, настояваше Фреди, било невероятната склонност на Почитаемия Галахад към мълчание и секретност. Ако беше казал една дума за това, че се кани да вмъкне нелегално Бил Листър в къщата, всичко щеше да е наред. В тия работи, изтъкна той, взаимодействието е от първостепенно значение. Без взаимодействие и откровена обмяна на информация не могат да се очакват големи резултати.

Всичко това Фреди каза по-късно. Това, което каза сега, бе следното:

— Я, Мазол!

Думата изгърмя през гостната и лейди Хърмион, която можеше да събере две и две, скочи от стола.

— Я виж, я виж, я виж! — избъбри Фреди, ухилен до уши. — Добре, добре, браво, браво! Е, това е прекрасно, това е чудесно. Значи, дошъл ти е ума, лельо Хърмион? Надявах се, че разумът ще си дойде на мястото. Сигурно си склонила леля Дора или смяташ да го направиш в най-скоро време. Сега, след като и ти си със сърце и душа на страната на любовта, не мисля, че там ще имаме проблеми. Тя направо ще бъде восък в ръцете ти. Кажи й от мое име, ако реши да се запъне, че няма да намери по-достоен зет от добрия стар Бил Листър. От него по-добър и по-умен няма. Познавам го от години. А ако остави рисуването, както обещава, и се захване с кръчмарския бизнес, не виждам причини финансовото бъдеще на младата двойка да не цъфти и процъфтява. Има купища пари в тия кръчми. Ще им трябва малко капитал, разбира се, но това може да се уреди. Предлагам една кръгла маса на семейството, на която нещата да се обсъдят в детайли и да се огледат от всички страни. Е, всичко най-хубаво, Мазол. Моите най-сърдечни поздравления.