Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
— О, доволен съм — отвърна лорд Емсуърт. — О, да, разбира се. Голямо облекчение е, че мистър Хандсиър ще се заеме с работата. Сигурен съм, че ще се справи много по-добре от другия. Мили боже! — викна лорд Емсуърт развълнуван. — Господ ми е свидетел! Сега знам къде съм го виждал. Та той е одрал кожата на оня, другия — ужасния човек, когото ми изпрати преди няколко дни. Същият, дето изтипоса Императрицата като карикатура и после ми каза да ида и да се удавя в гьола, защото си позволих най-безобидна критика.
Как му беше името?
— Месмор Бриймуърти — Гали изгледа Бил заинтригуван. — Да, има прилика — съгласи се той. — Разбира се, съвсем обяснима, като се има предвид, че му е заварен брат.
— Ъ?
— Майката на Хандсиър овдовяла и се омъжила за някой си Бриймуърти. От този брак се появил младият Месмор. Доста симпатичен младеж по своему, но никога нямаше да ти го пратя, ако знаех, че Хандсиър е свободен. Като художници двамата не могат и да се сравняват.
— Странно, че и двамата са художници.
— Не бих казал. Тия неща обикновено се предават в семейството.
— Това е вярно — съгласи се лорд Емсуърт. — Наблизо живее един човек, който отглежда кокершпаньоли, а той пък има брат в Кент, който отглежда териери.
Докато траеше този разговор, лейди Хърмион не пророни и дума. В нея набъбваше ужасяващо подозрение. Бавно и постепенно подозрението набираше сили. Всъщност това, което й пречеше да разбере нещата до край, бе мисълта, че трябва да има поне едно нещо, което брат й Галахад не би дръзнал да направи. Знаеше, че той притежава в големи количества от дебелоочието на катъра, но даже и един катър, мислеше си тя, ще се поколебае, преди да вкара тайно в Замъка Бландингс същия неприемлив ухажор, от когото тя така зорко вардеше племенницата си Прудънс. Затова тя погледна Бил и затвори очи, опитвайки се да извика в съзнанието си картината от разговора на поляната. Само да можеше да е сигурна…
Тук разказвачът съзнава, че твърде малко е било казано за оная брада на Фрути Бифън и че нейните маскиращи качества не са били изтъкнати достатъчно ясно. Но, прозирайки между редовете, читателят трябва да е придобил представа за нейната гъстота. Фрутибифъновците на тоя свят, когато се заемат да приспят бдителното око на букмейкърите, не се задоволяват с някакъв си рехав мъх. Човекът зад въпросната брада не беше просто човек с брада, а само чифт очи, опулени иззад непроходима джунгла. И колкото и да се мъчеше, лейди Хърмион не успя да си спомни повече подробности около предишната си среща с Бил. Тя се облегна намръщена на стола. Целият въпрос, разбира се, беше в това докъде брат й Галахад може да прехвърли границата. Тя размишляваше върху него, а разговорът течеше покрай ушите й без да го чува.
Всъщност, в него и без друго нямаше нищо за чуване. Лорд Емсуърт се поправи, че е сгрешил, като е казал, че съседът му отглеждал кокершпаньоли — май били някакви други ловджийски кучета. И тъй като споменаването на каквато и да е порода рядко минаваше без Гали да си спомни някоя весела история, която събеседниците му вероятно не знаят, и този път той разказа една от своите истории с кучета. И тъкмо я беше свършил и започваше втора, като призоваваше, ако някой я знае, да го спре, когато лорд Емсуърт, който беше започнал да проявява признаци на безпокойство, рече, че трябвало да иде до Пот, свинаря, и да го пита дали всичко е било наред с Императрицата по време на неговото отсъствие. Тези думи накараха Гали да прекъсне рязко своята история. Те му напомниха, че още не се е виждал с Пот, за да се опита да купи мълчанието му. Ако лорд Емсуърт намери пръв свинаря, бог знае какви сензационни новини ще се излеят в настръхналото му ухо. Гали обичаше много брат си и за нищо на света не желаеше да го разстройва. А също и не си падаше по споровете и дискусиите.
Разумът съвсем ясно изискваше от Гали да хукне без да се бави и да умилостиви Пот. Но така щеше да остави Бил. А безопасно ли беше да го оставя без подкрепа в ситуация очевидно деликатна и трудна? Въпросът наистина беше спорен и за момент той се поколеба. Това, което наклони везните, беше състоянието на лейди Хърмион. Тя изглеждаше като изпаднала в мисловна кома и докато това продължаваше, със сигурност нямаше никаква опасност. Трябваше да прескочи до кочината, да запуши устата на свинаря със злато и да хвръкне обратно. Ще може да се върне най-късно след четвърт час.