Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
Поздравът й, ако това можеше да се нарече поздрав, говореше, че до този момент нещата вървят добре. Тя не можеше изцяло да прикрие мнението си, че го смята за досадник и навлек, когото би отпратила, ако можеше, в „Гербът на Емсуърт“ и не би му позволила да натрапва присъствието си в един почтен замък. Но все пак не му отправи някой бърз, подозрителен поглед и не нададе вик на изобличение. Само каза: „Добър ден, мистър Хандсиър“ с глас, който говореше, че се надява да му остават три седмици живот, след което му наля чаша чай. Бил се препъна в една масичка за сервиране и после всички се настаниха, за да прекарат уютно настъпващата привечер.
Разговорът беше от най-общ характер. Лорд Емсуърт, като душеше уханния ветрец, нахлуващ през отворения прозорец, сподели, че е хубаво пак да си сред цивилизацията след посещение в столицата, а Гали каза, че никога не е разбирал какво толкова има брат му срещу Лондон, град, който той винаги е намирал за земен рай. След това се обърна към Бил да подкрепи този възглед, а Бил, който беше изпаднал в мечтания по Прудънс, се стресна и катурна с един шут малката масичка, върху която бе сложил чашата си. В отговор на извиненията му лейди Хърмион го увери, че нищо лошо не се е случило. Всеки, който не бе уловил погледа й, какъвто беше и случаят с Бил, би я взел за една от ония великодушни домакини, които обичат килимите си наквасени с чай. Тогава лорд Емсуърт каза, че не може да понася Лондон, защото е една противна, шумна, мръсна, воняща дупка, пълна с най-отвратителните простаци, а Гали възрази, че те вероятно са очарователни хора, ако веднъж ги опознаеш и даде за пример случая с някакъв едноок картоиграч, към когото изпитал необоснована неприязън при първата им среща, но по-късно, след един съвместен гуляй, открил, че човекът е истински сладур.
Лейди Хърмион, която не одобряваше в гостната й по време на следобедния чай да се припомня за еднооки картоиграчи, каквито и сладури да са били, промени темата, като попита Бил дали за пръв път посещава Шропшър, а последният, разтърсен из основи от това невинно запитване, отново изрита масичката за сервиране. Истината беше, че Бил, макар със сърце от злато, винаги се оказваше възголям за която и да е стая, в която трябваше да се смести.
Гали предложи най-добросърдечно, ако Бил иска по-качествено да потроши стаята, да му донесе брадва и тъкмо питаше лорд Емсуърт дали си спомня чичо им Харълд, който след слънчевия удар не бил добре с главата и направил на трески същата тая стая с брадвичка за месо, опитвайки се да убие една оса, когато лейди Хърмион, която беше наблюдавала Бил с тихо недоволство, изведнъж подскочи и втренчи очи още по-напрегнато. Беше й просветнало, точно както и на лорд Емсуърт на Дюк стрийт, че някъде и някога е виждала това лице.
— Странно, виждате ми се познат, мистър Хандсиър — каза тя съсредоточено.
Лорд Емсуърт надникна през пенснето си заинтригуван.
— Точно това казах и аз, когато се запознахме. Веднага го забелязах. Особено лице — каза той, като разглеждаше отблизо Бил, който беше станал морав. — Лице, което направо ти се запечатва в главата. Галахад предположи, че може да съм го виждал на снимка по вестниците.
— Появявал ли се е мистър Хандсиър във вестниците? — попита лейди Хърмион с тон, който намекваше, че ако това е така, то мнението й за британската преса никак не е добро.
— Разбира се — потвърди Гали, който с право предполагаше, че в този момент на Бил не му е излишна малко помощ. — Много пъти. Както казах на Кларънс, Хандсиър е страхотно известен.
Лорд Емсуърт подкрепи тази идея.
— Той е нарисувал „Елен в засада“ — каза с възхитен тон.
Лейди Хърмион си имаше един особен звук, който често издаваше в разговорите с брат си, когато имаше нужда да облекчи чувствата си. Не беше точно сумтене, нито пръхтене, но нещо средно между двете. И точно сега отново прибягна до него.
— Мистър Хандсиър не е нарисувал „Елен в засада“. Нарисувал го е сър Едуин Хандсиър, който не е жив от години.
— Странно. Галахад ми каза, че този господин е нарисувал „Елен в засада“.
Гали се разсмя снизходително.
— Както винаги си объркал конците, Кларънс. Казах „Свиня в застава“.
— „Свиня в застава“?
— Да. Това е съвсем различно нещо.
Лорд Емсуърт се замисли. И почти веднага му дойде наум един въпрос.
— Но свинете живеят ли в застави?
— Тази е живеела.
— Вижда ми се много странно.
— Не и ако си представиш, че Хандсиър, обикаляйки едно лято в търсене на теми, попада на една застава, вижда там свиня и я рисува. После решава да я нарече „Свиня в застава“ и оттук вече нещата се обясняват съвсем логично. Всъщност, не разбирам защо е целият спор. Според мен единственото нещо, което има значение, е че си попаднал на човек, който познава свинете и можеш да разчиташ на него за верен портрет на Императрицата. Трябва да си безкрайно доволен.