Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Пълнолуние в Бландингс
Пълнолуние в Бландингс - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пълнолуние в Бландингс

Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:

Райските градини на замъка Бландингс отново са сцена на драматични събития, които заплашват да оставят хиляди разбити сърца и в частност тези на Вероника — може би не най-тъпото, но най-красивото момиче, записвано някога в „Дебрет“1 и младия американски милионер — Типтън Плимсол, както и на Прудънс и горилоподобния й любим Бил Листър. Но несравнимият чичо Галахад е на своя пост и с решителната помощ на Императрицата недоразуменията са изгладени.
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 83
Перейти на страницу:

Лейди Хърмион отсече: „Стига толкоз, Прудънс“, а Фреди оспори това изявление.

— Съвсем не, лельо Хърмион. Сега ще направим едно закрито заседание и ще обсъдим проблема в детайли. Ти какво имаш против бедния Мазол? Този е въпросът, с който искам да започна.

— А пък този е въпросът — отвърна лейди Хърмион, — с който аз искам да започна. Ти лично участваш ли в отвратителния номер на Галахад?

— Ъ?

— Много добре знаеш какво питам. Става дума за това да доведете тоя младеж в къщата ми под фалшиво име.

— А, това ли? Добре, ще ти кажа. На практика аз не участвах в деянието, което спомена, в противен случай никога нямаше да изтърся оная глупост. Но ако ме питаш дали подкрепям с душа и сърце каузата на Мазола, то отговорът е положителен. Смятам, че връзката между него и това младо девойче е истинско бижу в най-точния и дълбок смисъл на тази дума.

— Само така, Фреди — подскочи Пру, удовлетворена от подобно отношение.

— Дрън, дрън, та пляс — отсече лейди Хърмион. — Този мъж прилича на горила.

— Бил не прилича на горила! — викна сърцераздирателно Прудънс.

— Да, прилича — каза Фреди, който макар и на страната на Бил, беше честен. — Що се отнася до външната обвивка, добрият стар Мазол може да иде право в зоопарка и там ще му опънат червен килим. Но този въпрос, струва ми се, има малка, или даже никаква връзка с обсъждания проблем. Никъде не е написано, доколкото знам, че един човек не може да прилича на горила и пак да си има всички качества за добър съпруг и любящ баща, извини ме, че го споменавам, Пру. Просто надникнах в бъдещето за момент.

— Много правилно — успокои го Прудънс. — Продължавай. Справяш се отлично.

— Твоята грешка, лельо Хърмион, е че позволяваш външността да влияе прекалено много на преценките ти. Хвърляш едно око на Мазола и си казваш: „Божичко! Да не дава бог да срещна тоя тип по тъмно“, като пренебрегваш факта, че под зловещата външност бие едно от най-големите сърца, каквито не се срещат под път и над път. Не лицето има значение, а душата, и в това отношение Мазола няма грешка.

— Ще млъкнеш ли най-после?

— Не, лельо Хърмион — отсече твърдо младият продавач на кучешки бисквитки. — Няма да млъкна. Дошло е време да си кажем всичко. Мазола, както ти казах и преди, е бомба момче. И, мисля, ти споменах, че притежава една пивница, която има нужда само от малък капитал, за да се превърне в златна мина.

Лейди Хърмион потрепера. Тя не си падаше по кръчми.

— Фактът, че този младеж може да има светло бъдеще като келнер — изсъска тя, — не ми се струва достатъчен аргумент в полза на брака му с моята племенница. Не желая да чувам повече за мистър Листър.

Това желание не беше изпълнено. Пред френския прозорец се чу шум и ето че Гали влезе с танцова стъпка и с вид на доволен човек. Не знаеше какъв е европейският рекорд за двеста метра пробег до свинарник, подкупване на свинаря и двеста метра пробег обратно, но беше почти сигурен, че ако не го е стигнал, то е било въпрос на секунди. Струваше му се, че за толкова кратко време нищо лошо не би могло да се случи с протежето му и първия тревожен трепет, който смути това спокойствие, дойде, когато се огледа из стаята и видя, че го няма.

— Хей — каза той, — къде е Хандсиър?

Точно в този момент лейди Хърмион имаше вид на готвачка, която се кани да съобщи, че напуска вечерта преди голямото парти.

— Ако имаш предвид мистър Листър, твоят приятел с кръчмата, той си тръгна.

Прудънс издаде дълбока въздишка.

— Леля Хърмион го изгони, чичо Гали.

— Какво!

— Тя разбра кой е.

Гали зяпна сестра си, изумен от факта, че тя може да притежава това, което му се струваше почти нечовешка проницателност.

— Как, по дяволите, го направи — попита той стреснат.

— Фреди беше така любезен да ми каже.

Гали се обърна към племенника си и монокълът му изстреля един огнен поглед.

— Ти, плиткоумен малък имбецил!

В този момент Фреди постави двата въпроса, за които споменахме по-рано, и продължи с аргументите, изложени в предната глава. Той говореше красноречиво и прочувствено и тъй като в същото време и чичо му говореше красноречиво и прочувствено, се получи известен смут и гюрултия. Едновременно с тях Прудънс даваше своя дял, протестирайки с ясното си сопрано, че възнамерява да се омъжи за човека, когото обича, независимо от това какво казват другите и колко често роднините й със сърца от камък ще изхвърлят бедното ангелче за ухото. В тази врява ролята на лейди Хърмион се сведе приблизително до тази на председател на бурно събрание на акционери. Тя се опитваше да въведе ред като тропаше с една лъжица по масата, когато Вероника влезе през френския прозорец и когато я видяха, шумотевицата секна. Хората, които я познаваха, предпочитаха да спират пререканията, щом тя се появи, защото винаги искаше да й се обясни за какво спорят и когато й се обяснеше, тя винаги искаше да започнат да й обясняват отначало. А когато нервите са опънати, подобно нещо направо те изкарва от кожата.

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)