Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
Гали престана да нарича Фреди с разни имена. Фреди спря да маха с ръце и да призовава чувството за справедливост на първия. Прудънс спря да казва, че щяла да натрие носовете на всички, като я намерят някоя сутрин удавена в езерото. А лейди Хърмион спря да хлопа по масата с лъжицата. Беше като неочаквана стачка в консервна фабрика.
Вероника сияеше. Дори и на оная фотография, снимана след карнавала в помощ на безработните учители, на която е облечена като Духът на спортната площадка, тя не изглеждаше така невинно прекрасна. Беше получила някакво уголемяване на очите и предните зъби, а по бузите й цъфтеше руменина. На дясната си ръка носеше най-хубавата гривна, която Шрусбъри можеше да предложи, а по нея висяха и още други украшения. Но Вероника побърза да покаже на всички, че жаждата й за бижута в никакъв случай не е утолена.
— О, Фред-дий, върна ли се чичо Кларънс?
Фреди прокара изтощена ръка по челото си. Той тъкмо имаше чувството, че е на път да удържи победа в спора, на който нейната поява сложи точка, и това прекъсване го беше раздразнило.
— А? Да, татко е някъде тука. Сигурно ще го намериш в свинарника.
— Ти донесе ли ми подарък?
— О, подаръка? Подаръка. Да. Тука е. Заповядай, с поздравления и най-добри пожелания.
— Благодаря ти, Фред-дий — каза Вероника и се оттегли в един ъгъл, за да го разгледа.
Като правило, както казахме, хората спираха споровете в присъствие на това момиче, и така бяха сторили и сега. Но различните теми в дневния ред бяха толкова парещи, че не мина и минута, когато дискусията се разгоря с нова сила. В началото тя се провеждаше шепнешком, но постепенно набра мощ и след малко консервната фабрика отново действаше с пълен капацитет.
Гали каза, че винаги е имал лошо мнение за интелигентността на племенника си и никога не би рискувал да заложи на него в конкурс за интелигентност срещу тригодишно дете с тиква вместо глава, но тази последна проява на растящата му малоумност му е нанесла потресающ и болезнен шок, тъй като според него вече надминавала границите на възможното. Преди години, спомни си той, когато му показали невръстния Фредерик в люлката, го обхванало силното убеждение, че единственото разумно нещо, което родителите му можели да сторят, било да преглътнат щетите и да го удавят в едно ведро и той все още се придържал към този свой възглед. Можело е да се спестят много беди.
Фреди каза, че започвало да му се струва, че на тоя свят не съществува справедливост. Ако някога е имало човек, който е бил оставен да влезе в капана заради липса на информационен обмен между звената, то този човек е той. Защо не му е било казано? Защо не е бил запознат? Една проста бележчица би свършила работа, но такава не е била изпратена! Ако присъдата на потомствата се окаже различна от признанието, че вината изяло се пада на неговия чичо и че той самият е съвършено невинен, то той би бил изненадан и учуден, слисан и изумен.
Прудънс каза, че идеята да се удави в езерото все повече я завладявала. Минала й е през ума преди малко като едно доста примамливо видение, но колкото повече мислела върху тази перспектива, толкова повече й допадала. Разбира се, тя би предпочела да живее като мисис Уилиям Листър, но ако й се попречи и ако добрият беден Бил се третира като навлек всеки път, когато се опита да поговори с нея, то тя не виждала нищо странно в желанието си да се удави в езерото. Струвало й се единственият логичен ход. Тя продължи, като начерта една доста интересна картина как лорд Емсуърт един ден се хвърля във водите за сутрешната си баня и си удря главата в подутото й тяло. Тя добави, че това щяло да го накара да се замисли малко и несъмнено беше права.
Лейди Хърмион не каза нищо, само продължи да хлопа с лъжицата по масата.
Не се знае какъв резултат би произвела най-накрая тази лъжица. Без съмнение много скоро ритмичните удари щяха да повлияят на децибелите на дискусията и да възстановят добрия тон на дебата. Но преди въпросната лъжица да има време да окаже благотворното си въздействие, сред общата шумотевица от заглушаващи се гласове проехтя едно изказване на Вероника: