Пълнолуние в Бландингс

— ИИИИИИИИИИИИИИ!!! — гласеше то.

Разказвачът вече имаше възможността да покаже това момиче в изпълнение на същата реплика „ИИИИИИИИИ-ИИИ!!!“ и едва ли е забравен нейния поразителен и моментален ефект върху околните. Каквото и да прави човек, когато я чуе, задължително хвърля всичко и слуша.

Така стана и сега. Гали, който сравняваше Фреди с някакъв видиотен продавач на миди, когото срещнал в Хърст парк в годината, когато Сандрингъм спечелил юбилейната купа, прекъсна насред изречението, Фреди, който за да даде представа какво разбира под взаимодействие, беше започнал да описва системата на картотекиране в офисите на „Доналдсънс Инкорпорейтид“, секна глас и зяпна. Прудънс, която все още умуваше върху идеята за самоубийство чрез удавяне, тъкмо си беше спомнила забележителния прецедент на Офелия и питаше какво има Офелия, което тя самата няма, изведнъж подскочи сепнато и млъкна. Лейди Хърмион си изпусна лъжицата.

Те всички се обърнаха и зяпнаха по посока на звука, а Фреди нададе пронизителен писък.

Вероника, с вид на сияеща млада майчица до люлката на новороденото си отроче, държеше с вдигната ръка една прекрасна и скъпа огърлица от диаманти.

— О, Фред-дий!

Писъкът, който пък Фреди нададе, идеше право от сърцето на един силен мъж. И както казахме, беше пронизителен, защото имаше всички причини да бъде такъв.

Винаги е неприятно за един син, който е дал възможно най-ясните инструкции на своя родител как да действа в определена ситуация, да открие, че последният е взел и в крайна сметка е оплескал всичко. И отново, както и по време на досегашния му неприятен спор с чичо Галахад, Фреди почувства, че излиза извън кожата си поради явната невъзможност да постигне сътрудничество на родна земя. Той въздъхна при спомена за по-благодатните условия в Съединените щати, където сътрудничеството ти се сервира на тепсия на всеки ъгъл. Но това, което така болезнено разкъса сърцето му, когато зърна огърлицата в ръката на Вероника, беше мисълта за новото закъснение, което неминуемо ще последва, преди да може най-сетне да я изпрати на Аги. Както обясни на Прудънс оня ден, когато се срещнаха на Гроувнър Скуеър, Аги имаше спешна нужда от бижуто. Беше му го подчертала в първата телеграма и го беше повторила във втората, третата и четвъртата. И тъй като дните минаваха, а бижуто така и не пристигаше, в кореспонденцията им се беше прокраднала нотка на раздразнение. Ниагара Трийпуд с моминско име Доналдсън беше най-голямата сладурана на света, безспорно светъл лъч в живота на съпруга си и истински извор на удоволствие за душата му, но от баща си беше наследила нетърпеливия нрав, който караше последния по време на съвещание да тропа по масата и да вика: „Темпо, темпо, не ми се туткайте!“.