Пълнолуние в Бландингс

Той спря. Горестен вик разтърси притихналата градина. Лейди Хърмион приличаше на готвачка, която е видяла черен бръмбар в кухнята си, а отровата й за бръмбари тъкмо се е свършила.

— Ти си сложил огърлицата в бутилката на Типтън?

— Много умно скривалище. Така ми се стори. Но се боя, че проклетата бутилка изчезна. У кого е сега, не мога да ти кажа.

— Но аз мога — изврещя лейди Хърмион. — Той я даде на мен. Току-що го срещнах, когато излизах от стаята си. Тикна ми я в ръката със странен, див поглед и ме помоли да му я пазя.

Гласът й изтъня в тежка въздишка, като вятърът, който свири през дупките на разбито сърце.

— Галахад — изхриптя тя, — бива те като изнудван и мошеник.

— Така казват хората — Гали беше поласкан. — Е, това е чудесно. Щом огърлицата е у тебе, можеш да я дадеш на Фреди и работата е приключена. Всички са доволни, влюбените са заедно, няма за какво да се тревожиш. Сега ме извини, ще ида да видя как се справя Кларънс с писмото. А после трябва да се срещна с двама млади в градината с розите.

И той изприпка към къщата, подскок-подскок, като Кристофър Робин на преклонна възраст.