Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Здрасти, татенце. Здрасти, лельо Хърмион. Здрасти, чичо Гали. Надявам се да не съм закъснял за чаша чай. Малко се позабавихме в Шрусбъри, защото Типтън настояваше да купи целия град. Колата ми е натъпкана до козирката с джунджурии като камила от епохата на цар Соломон. Татенце, ти сети ли се да ми вземеш онуй нещо от „Аспиналс“?
Сигурен, че го държи в ръката си, лорд Емсуърт си позволи да стане раздразнителен.
— Разбира се, че се сетих. Всеки ме пита дали съм се сетил за нещо си. Никога нищо не забравям. Ето ти го.
— Благодаря, татенце. Само да сръбна една чаша чай и ще ида да й го дам.
— Къде е Вероника? — попита лейди Хърмион.
— Типи се надяваше да я намери зад рододендроните. Там си имат малка среща, както разбирам.
— Иди им кажи да дойдат да пият чай. Бедният Типтън трябва да е изтощен след това дълго пътуване.
— Не изглеждаше изморен. Само въздишаше от радост и бълваше огън през ноздрите си като змей. За бога, човек се връща в старите ергенски дни, когато влюбените птички се събираха зад рододендроните. Спомням си, че често се срещах с Аги в местния шубрак, когато я ухажвах. Е, добре, ще направя каквото мога да му предам любезната ти покана, лельо Хърмион, но само при условие, че не се натрапвам в някой интимен момент. Ако преценя, че не трябва да го прекъсвам, ще се измъкна на пръсти и ще ги оставя. Ще се видим по-късно, приятелчета. Чао, татенце, и горе главата.
Той пресуши чашата си и тръгна, а лорд Емсуърт тъкмо беше започнал да обяснява, че откакто се е върнал от Америка, по-малкият му син е станал някак си нервен и прекалено пъргав, което не му се нравело, когато се чу звук от тежко тяло, препъващо се в пътеката, и на хоризонта се появи Бил.
Бил изглеждаше по-свеж, отколкото би се очаквало да бъде след четиричасово пътешествие с влак в компанията на лорд Емсуърт, но това може да се обясни с факта, че последният винаги заспиваше по влаковете, така че на влюбения младеж не му се наложи да прави друго, освен да се отпусне, да гледа през прозореца и да мисли за Прудънс. Това бяха мисли, изпълнени не само с любов, но и с оптимизъм. Надяваше се, че Гали вече ще е предал бележката му доста преди да пристигне и нейният прочит би трябвало да даде щастливи резултати. Беше вложил цялото си сърце в това послание и когато въпросното сърце е голямо колкото неговото, все нещо трябваше да се получи. Тази Пру, която щеше да срещне след малко, мислеше си той, ще бъде коренно различна от онази язвителна девойка, която го бе нарекла будала, която бе разтурила годежа и бе отпрашила като заек, преди да се опита да я умилостиви.
Но макар че подобни размишления несъмнено бяха вдигнали духа му, би било прекалено да кажем, че Уилиям Листър, който току-що прекрачи тежко прага на гостната, се чувстваше напълно спокоен. Вярно, изпълваха го розови предчувствия, но не чак толкова розови, че да изключат известно напрежение и тревога. Душевното му състоянието можеше да се сравни с това на котарак, който навлиза в непозната улица и не знае дали местните обитатели имат под ръка тухли и дали са в настроение да ги насочат срещу него. Вече беше привикнал към неудобството да бъде в компанията на възрастни господа, които в момент на възбуда е пращал в гьола да се давят. Така че не гледаше на лорд Емсуърт като на пречка по пътя си. Случайните слисани погледи, които последният му бе хвърлял във влака преди да си опъне краката, да затвори очи и да започне да сумти и гъргори, го бяха засегнали не повече от тъпи стрели. Знаеше, че тези погледи крият смътното чувство, че лицето му изглежда познато, но като разчиташе на уверенията на Почитаемия Галахад, че деветият граф има коефициент на интелигентност трийсет пункта по-нисък от кокошка, Бил успя да посрещне хладнокръвно очите зад пенснето, които се блещеха озадачено в него.
Но тази страховита жена, разположена зад чайника, беше съвсем друго нещо. Несъмнено тук се криеше опасност. Лейди Хърмион може и да не беше Хубавата Елена от Троя или последната мис Америка, но нейната интелигентност не можеше да се поставя под въпрос. Трябва да си някоя много напредничава кокошка, че да се осмелиш да си сравняваш коефициента на интелигентност с нейния. Бил можеше само да се надява, че при предишната им среща брадата си беше свършила работата добре, като бе прикрила чертите му до неузнаваемост.